— Не съм избирала срещу кого да застана, Калоян. Обстоятелствата ме поставиха там — отвърна тя тихо, но твърдо.
— Това е удар в гърба! Предаваш ме! — избухна той.
— А да ме принудиш да зарежа професията си, да потъпчеш стремежите ми и да ме сведеш до ролята на домашна помощница — как се нарича това? — гласът ѝ прозвуча като остър камък, хвърлен в тишината.
Той отстъпи крачка назад, сякаш думите ѝ го бяха плеснали.
— Отдавна не сме на една и съща страна, Калоян — продължи Милена Чавдарова по-спокойно. — И съдебният процес е само следствие, не причината.
В съдебната зала беше хладно и безлично. Милена стоеше изправена, съсредоточена, с онзи спокоен професионален израз, който някога я беше направил блестящ адвокат. Срещу нея, на масата на ответника, Калоян Радев изглеждаше напрегнат; пръстите му непрекъснато разлистваха папките. На последния ред Румяна Радева наблюдаваше всичко с тънко стиснати устни.
Интригантка, помисли си Милена. Години наред тя нашепваше на сина си, че образованата съпруга подкопава „мъжкия му авторитет“. Именно тя настоя бременността да стане удобен повод Милена да бъде изтласкана от адвокатурата.
Вратата се отвори рязко и в залата влезе възрастен мъж с посребрени коси.
— Тодор Велинов? — прошепна тя изненадано.
Бившият ѝ наставник се приближи уверено, представи се като вещо лице и зае място до нея.
— Не изоставям хората си — промълви той тихо. — А и имам лична сметка за уреждане с тази фирма.
Щом заседанието започна, Милена говореше така, сякаш прекъсването никога не се е случвало. Доводите ѝ бяха прецизни, логиката — желязна, тонът — уверен. Тя улови как изражението на Калоян се променя: от скептицизъм към изумление, а после — нещо като уважение.
В погледа му проблесна възхищение.
По време на паузата той я настигна в празния коридор.
— Беше… невероятна — каза тихо. — Аз дори не подозирах, че…
— Не, Калоян. Знаеше. Просто ти беше по-удобно да забравиш — прекъсна го тя.
Към тях се присъедини Тодор Велинов.
— Отдавна не сме се виждали, Радев — отбеляза той сухо. — Явно семейните традиции продължават.
— Вие се познавате? — изненада се Милена.
— И още как — усмихна се горчиво наставникът. — Майка му, Румяна Радева, преди години организира скандал срещу мен в адвокатската колегия. Обвини ме в подкуп без доказателства. Отне ми години да изчистя името си.
Милена застина. Пъзелът най-сетне се подреди — постоянната подозрителност на свекърва ѝ, отровните ѝ подмятания, натискът да напусне работа.
— Значи затова толкова държахте да се откажа от кариерата си — обърна се тя към Румяна Радева, която тъкмо се беше появила в коридора. — Страхувахте се, че връзката ми с Тодор Велинов ще излезе наяве?
Лицето на свекърва ѝ пребледня.
— Аз… защитавах сина си! Не исках той да страда заради стари… — гласът ѝ потрепери, докато се опитваше да намери оправдание.
