…с данните от приходната агенция.
Докато прехвърляше страниците, Милена усети как по гърба ѝ полазва ледена тръпка. Погледът ѝ се закова върху списъка с управителите на ответното дружество. Там, черно на бяло, стоеше името: Радев А. В.
Съпругът ѝ.
Под спорните договори личеше неговият подпис — ясен, разпознаваем, без колебание.
Калоян Радев.
Тя машинално докосна халката на ръката си. Изборът се изправи пред нея с безмилостна яснота: лоялност към брака или вярност към професията.
— Милена, пребледня — тихо отбеляза Зорница, като я наблюдаваше изпитателно.
— Нищо ми няма — отвърна тя и сведе очи към папката. — Просто трябва да прегледаме още веднъж всичко.
Същата вечер Калоян се прибра необичайно оживен. Захвърли сакото си и се отпусна в креслото.
— Имаме засечка с един договор — подхвърли небрежно. — Някакъв досадник от НАП се заяде. Ще трябва да „изгладим“ въпроса.
Милена стоеше до котлона с гръб към него и слушаше как говори за подкупи и „правилни хора“ със същия тон, с който би обсъдил прогнозата за времето.
— А ти как мина денят? — попита той разсеяно, без да откъсва поглед от телефона си.
— Търках банята — отвърна спокойно.
Той се разсмя кратко и продължи да скролва. Този смях се вряза в паметта ѝ като резец.
Първият сигнал за него дойде от майка му. Румяна Радева му се обади в офиса.
— Кале, какво става с Милена? — гласът ѝ трепереше. — Минах днес през вас — няма я. И вчера я нямаше. Да не би да има друг?
— Глупости! — отсече той раздразнено, но съмнението вече бе посято.
Вечерта не вдигна скандал. Вместо това я наблюдаваше внимателно. Да, имаше промяна — в стойката ѝ, в походката, в онази едва доловима усмивка, която се появяваше, когато мислеше, че не я гледа.
— Изглеждаш… различно. Красива си — изрече внезапно.
Милена вдигна очи от книгата.
— Забеляза го след цяла година.
В гласа ѝ нямаше нито топлота, нито благодарност.
— Утре ще се прибера късно. Не ме чакай за вечеря.
— Късно? Къде ще бъдеш? — напрегна се той.
— Имам ангажименти, Калоян. Както и ти имаш своите.
Второто предупреждение се оказа лист хартия, изплъзнал се от чантата ѝ. Докато плащаше в магазина, документът падна на пода. Калоян го вдигна — и замръзна.
— „Акционери на конкурентно дружество“… „Правно становище от адвокат Чавдарова“… Какво означава това? — гласът му проряза въздуха.
Тя го погледна спокойно.
— Означава, че от три месеца отново работя по специалността си. Странно е, че чак сега разбираш.
— Срещу моята фирма ли? — изсъска той, стискайки листа до побеляване на пръстите.
