— Майка ти за мен е напълно чужд човек и изобщо не ми е нужно нейното одобрение, за да отида на почивка! — отсече Мая Тодорова към съпруга си.
Този ден той я нарани дълбоко. И, за съжаление, не беше за първи път.
Всичко, което имаше връзка със свекърва ѝ, вече предизвикваше у нея напрежение и вътрешен дискомфорт. Самата мисъл за тази жена ѝ носеше тревожност. Понякога ѝ се искаше да избяга далеч — колкото се може по-далеч — от цялото това семейство. Единственото, което я спираше, беше любовта ѝ към Любомир Маришки. Тя наистина го обичаше и затова все още се опитваше да запази брака им.
А колко обещаващо започна всичко преди година, когато Любомир я запозна с майка си!
Радка Балканска тогава беше самата любезност. Усмихната, внимателна, почти прекалено старателна в желанието си да спечели бъдещата съпруга на по-малкия си син. Толкова се стараеше да изглежда приветлива, че на моменти това звучеше неестествено. Мая го забеляза, но реши да го отдаде на притеснение и не му придаде особено значение. В крайна сметка нямаше тя да живее с тази жена под един покрив.
— Майче, аз искам синът ми да е щастлив повече от всичко. За мен няма никакво значение коя ще избере. Виждаш ли колко съм модерна и широко скроена? — заяви Радка Балканска с видима гордост.
— Наистина ли? — попита искрено изненадана Мая Тодорова.
— Разбира се! Да вземем теб например. Аз съм готова да си затворя очите за това, че работата ти очевидно не е особено доходоносна, а и вероятно нямаш висше образование. Така ли е?
Всеки разумен човек би разбрал, че това е внимателно замаскиран опит да изкопчи информация. Усмивката не слизаше от лицето на бъдещата свекърва, но погледът ѝ красноречиво се плъзгаше по скъсаните дънки и избелялата тениска на Мая.
На самата Мая външният ѝ вид в този момент изобщо не ѝ беше приоритет. С Любомир се прибираха от вилата на приятели, когато той внезапно реши — без предупреждение — да я заведе у родителите си за запознанство.
— Сериозно ли? Точно сега и в този вид? — разсмя се тя. — Сигурен ли си, че майка ти няма да ме изгони?
— Хайде, недей да си въобразяваш, че е някаква изискана аристократка — отвърна Любомир. — На нея не ѝ пука как си облечена. Важно е да ме обичаш.
След думите на Радка Балканска Мая се стъписа за миг, но не позволи това да си проличи.
— Много мило, че сте готова на такива „жертви“ заради сина си — отвърна спокойно тя. — Но няма нужда да се тревожите. Имам висше образование и стабилна работа. Заплащането е повече от прилично — живея добре и дори успявам да спестявам.
— Така ли? — повдигна вежди Радка, като продължи да я оглежда с прикрито съмнение. — Щом казваш. Няма да споря.
По-късно, когато Любомир спомена, че бъдещата му съпруга заема ръководен пост в голяма банка, майка му видимо се успокои. А след сватбата започна да се хвали наляво и надясно пред приятелки и познати, че снаха ѝ е заместник-директор в престижна финансова институция — леко „повишавайки“ длъжността ѝ.
Това изобщо не беше плод на наивност. Радка Балканска имаше свои сметки и планове, свързани с финансовото положение на младото семейство.
След сватбеното тържество Мая и Любомир се нанесоха в собствен апартамент, закупен с общи средства. Бяха успели да си позволят едностаен дом без да теглят кредит, което за тях беше повод за гордост.
Но Радка Балканска, след като внимателно и бързо прецени ситуацията, вече кроеше в ума си как би могла да се възползва от професията и стабилните доходи на своята снаха.
