— Няма да стане. Ще заминем, както сме решили. А проблемите на порасналия ви син ще си ги решавате вие, не ние и не с нашите средства.
Мая Тодорова говореше равномерно и сдържано. Нищо от чутото не я изненада — подобен натиск от страна на Радка Балканска беше очакван.
— Как смееш да ми държиш такъв тон? — избухна свекървата. — Забрави ли с кого разговаряш? Аз съм майката на съпруга ти! По-възрастна съм и имам повече житейски опит. Поне от уважение трябва да се съобразиш!
— Странна логика — отвърна спокойно Мая. — Но отговорът ми остава същият. Няма да се отказваме от почивката си.
— Дори не знаеш какво се е случило с Преслав!
— И не желая да знам. Разговорът приключва дотук.
Тя прекъсна връзката и остави телефона на масата. После се обърна към Любомир Маришки, който седеше до нея с угрижен вид.
— Какво пак? Поредната катастрофа ли? — попита тя с раздразнение.
— Работата е сериозна… Преслав наистина е затънал. Трябват му много пари.
— И това как ни засяга? Нали няма да предложиш да жертваме морето заради него? Това вече е абсурдно.
— Все пак ми е брат. Жал ми е. Можем поне да опитаме да помогнем…
— Не, не можем! — прекъсна го рязко тя. — И не започвай да повтаряш думите на майка си. На мен тя не ми е никаква, нямам задължение да изпълнявам прищевките ѝ. Още повече да реагирам на първото ѝ обаждане и да вадя пари за чужди грешки. Още от самото начало беше ясно, че няма да получат и лев от нас. Нито от мен, нито от теб. Ясно ли е?
Любомир въздъхна.
— Разбирам те, но положението е тежко. Жена му го хванала с друга. Заплашва с развод. Казала, че ще вземе децата и ще се премести при майка си в Плевен. Ако стане така, нито той, нито нашите ще ги виждат. Те обожават внуците. Преслав няма да издържи без тях.
— Трябвало е да мисли за това по-рано — отвърна хладно Мая.
— Знам… Направил е глупост и съжалява. Но тя му поставила условие — ако ѝ купи скъпа нова кола, щяла да остане. Поне засега.
Мая поклати глава невярващо.
— Значи грешката се изкупува с автомобил? Странна представа за семейство имате. Тя просто се опитва да измъкне колкото може повече, преди окончателно да си тръгне.
— Той само поиска помощ…
— А аз казвам, че не можем да дадем такава. Парите ни са предвидени за други неща. И точка по въпроса. И предай на майка си да престане да ни притиска. Да не иска, а още по-малко да изисква. Няма да получи нищо.
Темата беше приключена.
Месец по-късно Мая и Любомир осъществиха планираното пътуване в чужбина. Насладиха се на слънцето, на спокойствието и на времето насаме — нещо, което отдавна им липсваше.
Когато се върнаха, ги очакваше студена новина. Радка Балканска официално ги беше обявила за „врагове номер едно“. Беше прекъснала всякакъв контакт — нито обаждания, нито посещения. Пълен бойкот.
— Чудесно — сви рамене Мая. — Един източник на напрежение по-малко.
Междувременно Преслав Бургаски успял да намери средства. Натрупал заеми, задлъжнял сериозно, но купил искания автомобил. Само че след месец съпругата му подала молба за развод и заминала при родителите си в Плевен, вземайки децата със себе си.
Радка Балканска преживя тежко раздялата с внуците. Не знаеше кога отново ще ги види и дали изобщо ще ѝ бъде позволено. Това я измъчваше повече от всичко.
Но съдбата ѝ беше подготвила и друга изненада.
Неотдавна Мая съобщи на Любомир радостна новина — очакваха дете. Той щеше да стане баща.
Само че и това внуче Радка Балканска нямаше да държи в ръце. Поне не и докато продължаваше да воюва със семейството на по-малкия си син.
