Любомир само поклати глава, но Мая Тодорова не отстъпи:
— Ако човек е разумен, подобно нещо изобщо няма да се случи — отсече тя и с това сложи край на неприятния разговор.
Няколко дни по-късно Любомир ѝ съобщи, че родителите му са намерили изход — макар и труден. Наложило се да вземат заем и да помолят близки и познати за финансова подкрепа, за да съберат средствата за лечението в санаториума.
— Е, важното е, че са се справили — отвърна спокойно Мая Тодорова.
Но Радка Балканска не се отказа. Очевидно беше решила да пречупи снаха си и да я постави на място. Започна да обработва сина си, настойчиво и методично.
— Любо, това вече минава всякакви граници. Какво става с жена ти? — поде тя една вечер.
— Какво имаш предвид? — изненада се той, без да подозира колко далеч е стигнало недоволството ѝ.
— Държи се така, сякаш сме ѝ чужди! Нито ѝ пука за проблемите ни, нито участва в семейните ни дела. Това не може да продължава! Поговори сериозно с нея. Щом е част от нашето семейство, няма право да ме отпраща така високомерно, когато поискам нещо! — наставляваше го майка му.
— Мамо, сигурна ли си, че не преувеличаваш? Ако Мая е отказала, значи е имала причина.
— Причина ли? Просто не ѝ се дават пари! Седи върху тях и не иска да отдели и стотинка!
— Винаги съм те смятал за разумна жена. Странно ми е да те слушам да говориш така — каза Любомир с искрено недоумение.
— Недей да ме поучаваш! — сопна се тя. — Няма да ми обясняваш кое е правилно!
Огорчението ѝ към снаха ѝ беше засенчило всякаква обективност. Отношенията между двете жени се влошаваха с всеки изминал ден. При всяка среща Радка Балканска намираше начин да подхвърли нещо язвително — обвиняваше Мая в безчувственост, в надменност, в липса на съпричастност.
— Разбира се, защо да ти пука за другите? Като имаш пари, можеш да гледаш отвисоко, нали? — процеждаше тя.
— Мамо, стига вече! — избухна веднъж Любомир.
— Няма да спра. Имам право на мнение — отвърна тя хладно.
Мая сериозно започна да обмисля дали да не прекъсне контактите с родителите на съпруга си или поне да ги сведе до минимум. Сподели това и с него.
— Ще се обиди — каза той тихо.
— Тя непрекъснато е обидена. Каква е разликата? — повдигна рамене Мая.
— Може би не бива да действаме толкова крайно. Все пак са ми родители.
— Не обичам скандали — отвърна тя. — Но няма и да позволя да се държат с мен като с виновна за всичко.
Съдбата обаче ускори развоя на събитията.
Една съботна сутрин телефонът иззвъня необичайно рано. Обаждаше се Радка Балканска. Говори дълго с Любомир, след което настоя да ѝ даде слушалката.
— Мама иска да говори с теб — каза той с напрегнат глас.
— За какво този път?
— Ще чуеш сама. Опитах се да ѝ обясня, но… тя си е тя — промълви той и ѝ подаде телефона.
— Мая Тодорова, добър ден — започна свекървата с престорена официалност. — Какво сте намислили пак? Каква е тази екскурзия в чужбина?
— Планирана почивка. Подготвяме я отдавна и билетите са купени още преди време — отговори спокойно Мая, макар да беше сигурна, че отсреща прекрасно знаят това.
— Тогава ще върнете билетите и ще дадете парите на Преслав Бургаски — отсече Радка Балканска. — Сега той има по-голяма нужда. Семейството му се разпада, положението е сериозно. Вие сте млади и здрави, можете да пътувате и по-късно.
