— Искаш да кажеш, че на тържеството ще присъства бившата ти съпруга заедно с децата? — от изненада Калина Мартинова дори забрави да довърши грима на едното си око. — По каква причина родителите ти изобщо са решили да ги канят?
— Все пак отбелязват годишнина от сватбата си — опита се да обясни Явор Цветанов. — Майка ми държи внуците да са там. А щом идват момчетата, нямаше как да не поканят и Виолета Огнянова.
— Чудесно, направо прекрасно — избухна Калина. — Идеалната семейна картина: всички в комплект, а аз — като излишно допълнение.
— Хайде стига — засмя се Явор. — Нашите още свикват с нас. Освен това Борислав Пловдивски и Теодор Радославов са им слабост, няма как да ги лишат от празника.
Две години Калина и Явор живееха под един покрив, но въпреки това родителите му сякаш продължаваха да възприемат първата му съпруга като истинската снаха. Поне така усещаше Калина, защото името на Виолета непрекъснато се споменаваше.
— Трябва да вземем подаръци за Нова година на Виолета и момчетата. Да им занесем буркани от вилата. Другата седмица ще минем да видим внуците — това бяха обичайни реплики на Невена Софийска.
Калина кипеше отвътре. Подозираше, че свекърва ѝ тайно мечтае да събере отново Явор с бившата му и затова я гледа с резерви. А когато започна връзката им, Явор вече беше в процес на развод. С Виолета бяха уредили споделено попечителство, макар че децата живееха при майка си. Калина знаеше, че той плаща издръжка и допълнително помага на синовете си, но не го приемаше като проблем. И двамата бяха над трийсет, с минало зад гърба си. Разликата беше, че тя нямаше никакъв досег с бившия си съпруг — той беше заминал с друга жена за столицата и изчезнал от живота ѝ. Докато за първата избраница на Явор слушаше хвалебствия без край.
— Виолета е невероятна домакиня, образцова майка и грижовна съпруга — спокойно разказваше Невена Софийска пред роднини на семейни събирания.
— Голям късмет имаш със снахи — подмяташе някой от масата. — Първата идеална, а и втората не ти е попаднала случайна.
— Е, да — отвръщаше уклончиво Невена.
— И как си представяш да прекарам цяла вечер до бившата ти? — недоумяваше Калина. — За какво да си говорим — за рецепти, рокли и времето?
— По принцип изобщо не си длъжна да общуваш с нея.
