— Дадох на момчетата малко джобни за из път, няма какво да крия — призна спокойно Явор. — Самото пътуване обаче го поема годеникът на Виолета. Доколкото знам, вече живеят под един покрив.
Калина го изгледа продължително, сякаш се опитваше да улови и най-дребната промяна в изражението му.
— И това изобщо не те притеснява? — попита тя тихо, но напрегнато.
— Как да не ме притеснява? — отвърна той. — Вълнува ме единствено дали синовете ми ще са спокойни, защитени и доволни. Това има значение.
— Само това ли? — настоя тя, сякаш търсеше скрит подтекст.
Явор повдигна рамене и се усмихна леко.
— Добре де, малко и завиждам. Никой не ме води по курорти. Ако искаш, можеш да ме изненадаш с нещо подобно — опита се да разреди обстановката.
Новината, че Виолета има друг мъж до себе си, видимо смъкна част от напрежението в Калина. За Невена Софийска обаче това беше истински удар. Тя още таеше надежда да събере отново сина си с първата му съпруга. Не защото боготвореше Виолета, а защото там бяха внуците ѝ, а и младата жена ѝ се струваше по-отстъпчива от Калина.
— Че какво стана сега… — негодуваше тя пред Атанас Соколов. — Аз търся начин да ги помиря, а тя хукнала на почивка с друг.
— Невена, минаха години от развода — напомни ѝ той спокойно. — Явор има свой живот, Виолета също е продължила напред. Нека всеки намери щастието си.
Но за Невена подобна философия беше чужда. От малка я бяха учили, че любовта е преходна, докато дългът и отговорността са това, което крепи едно семейство. А синът ѝ и първата му жена бяха избрали различен път — разделили се, когато чувствата им угаснали, но запазили нормални отношения заради децата.
— Не е редно така — мърмореше тя сама в стаята си. — Каква полза от любов, ако на първо място не поставиш децата?
Теодор Радославов и Борислав Пловдивски обаче изобщо не драматизираха като възрастните. Приемаха новия човек до майка си без излишни предубеждения, разговаряха спокойно с Калина и не усещаха липса на обич. За тях родителите им не бяха „бивши“ — бяха си просто мама и татко. А всичко останало изглеждаше маловажно в техните очи.
