— По принцип изобщо не си длъжна да общуваш с нея — отвърна спокойно Явор Цветанов. — Ще има над двайсет души, едно учтиво „здравей“ е напълно достатъчно. Освен това момчетата едва ли ще издържат дълго сред възрастни — Виолета Огнянова сигурно ще ги прибере рано.
Думите му не разсеяха Калина Мартинова. Толкова се беше напрегнала, че за миг ѝ мина през ума изобщо да не стъпва на тържеството. После обаче преглътна обидата — отсъствието ѝ щеше само да даде повод на Невена Софийска да злорадства. Въображението ѝ рисуваше как свекървата нарочно настанява Явор до бившата му съпруга и подхвърля прозрачни намеци за „втория шанс“. Реши да облече най-доброто си настроение като маска и да се появи на банкета с високо вдигната глава.
Невена Софийска и Атанас Соколов посрещаха гостите пременени, масата преливаше от ястия, музиката канеше към танци, а водещият не оставяше никого да скучае. Само Калина не успяваше да се отпусне. Знаеше, че под същия покрив е жената, с която Явор някога е делил живота си, и това я държеше на тръни. За разлика от нея Виолета изглеждаше уравновесена — разговаряше с роднините, наглеждаше Теодор Радославов и Борислав Пловдивски и малко след девет повика такси.
— Жалко, че си тръгвате толкова рано — въздъхна Невена.
— Децата и без това са превъзбудени — усмихна се Виолета. — Ще ми трябва време да ги укротя за сън. Вечерта им дойде в повече.
През цялото време Явор отделяше внимание на синовете си, а когато дойде колата, излезе да ги изпрати. На Калина ѝ се искаше земята да се отвори под краката ѝ — не можеше да си обясни защо свекърва ѝ изобщо беше създала подобно напрежение. Реши, че трябва да поговори с нея, защото така не можеше да продължава.
— Да тръгваме ли и ние? — попита Явор след около двайсет минути.
— Защо? — повдигна вежди тя. — След като бившата ти си замина, вечерта изгуби ли смисъл?
— Недей да говориш глупости — сопна се той. — Ако искаш, можем да останем до сутринта — да ядем, да пием, да танцуваме.
Но на Калина не ѝ беше до празнуване. Ревността я бодеше отвътре и тя просто търсеше начин да го нарани с думи, без да осъзнава колко излишно напрежение натрупва между тях.
