В крайна сметка вечерта приключи тежко – прибраха се мълчаливи, всеки затворен в собствените си мисли, и без да си кажат почти нищо, си легнаха. Напрежението остана да виси помежду им и през следващите дни. Няколко дни по-късно Калина сама поиска да отиде на гости при Невена Софийска – беше решила, че разговорът повече не може да се отлага.
— Напълно ти е ясно, че Виолета и момчетата са част от нашия живот — посрещна я свекървата с хладна категоричност, още преди Калина да е довършила изречението си.
— Теодор и Борислав безспорно са важни за всички ни — и за вас, и за Явор, следователно и за мен — отвърна спокойно Калина, макар вътрешно да кипеше. — Но Виолета може да има ново семейство, нови планове. А вие непрекъснато я включвате във всичко, сякаш нищо не се е променило.
— Внуците ми са още малки, не могат да стоят дълго без майка си — отсече Невена. — Може би ти е трудно да го разбереш, тъй като вие двамата все още нямате свои деца.
Думите ѝ пронизаха Калина болезнено. Темата беше рана, която отдавна не зарастваше. Толкова силно искаше дете… Лекарите уверяваха, че няма здравословен проблем, че всичко е наред, а въпреки това мечтата им се изплъзваше. Свекървата ѝ обаче рядко проявяваше деликатност и при всяка възможност натъртваше точно върху това. Разговорът завърши без разбирателство и Калина се прибра още по-огорчена.
Две седмици преди Нова година тя отново повдигна темата.
— Ако майка ти смята пак да кани Виолета за празника, аз ще си остана вкъщи — заяви твърдо тя.
Явор я изгледа учудено.
— Каква Виолета? Аз мислех да сме само двамата — да украсим къщата, да си пуснем някой романтичен филм. Или да излезем с приятели, те ни канеха.
— А роднините ти няма ли да събират компания? — попита тя подозрително.
— Нямам представа — сви рамене той. — И между другото, Виолета с момчетата заминават в чужбина за празниците.
— Така ли? — повдигна вежди Калина. — От кога методистите в детските центрове печелят толкова, че да си позволяват екскурзии зад граница? Нали там работи бившата ти?
— Колко изкарват не е наша работа — отвърна сухо Явор. — Тя поиска съгласието ми да изведе децата за десет дни и аз го дадох.
Калина се напрегна осезаемо.
— Само да не ми кажеш, че ти или родителите ти финансирате това пътуване, защото тогава наистина няма да се сдържа — предупреди тя, а погледът ѝ ясно показваше, че е на ръба на търпението си.
