„Семейството е гранитна основа, върху която се извисява кулата на мъжкия авторитет!“ провъзгласи Румен, докато приемаше майка си в антрето

Наглостта му беше чудовищна и непоносима.
Истории

— стигнах до извода, че сте били прави, — въздъхнах тежко и наведох глава, сякаш току-що съм прогледнала. — Проумях грешката си. Мъжът трябва да води, а не да следва. А онази тясна стаичка за гости наистина е недостойна за вашия размах… да не говорим как потиска енергийните потоци на майка ти.

Румен Василев самодоволно се облегна назад и кръстоса крак върху крак.

— Значи най-сетне си готова за нотариуса? — усмивката му беше победоносна.

— Дори повече! — плеснах с ръце, сякаш споделях най-радостната новина. — Реших да ви изненадам. След като вече сте централните фигури в този дом, интериорът трябва да го отразява. Започваме освежителен ремонт на хола, който ще бъде преобразен изцяло за вашето удобно и дългосрочно настаняване. Всичко ще бъде съобразено с фън шуй!

Жанета Лъвова подозрително присви очи.

— Какъв ремонт пак измисли?

— Първокласен! — сниших глас заговорнически. — Бригадата може да пристъпи още днес. Но за да не ви затрупа прах и строителни отпадъци, трябва спешно да освободим помещението. Съберете абсолютно всичко — дрехи, саксии, клетката с папагала. Опаковайте старателно и подредете кашоните в коридора. Щом холът остане празен, майсторите започват да свалят тапетите. А после, Румене, двамата тръгваме направо към нотариуса.

Очите на свекървата проблеснаха алчно.

— Румене, чуваш ли? Тя прави ремонт за нас! — прошепна тя възторжено. — Казвах ти, че пирамидката ми действа! Инвестира собствените си пари в нашето положение!

Настана хаос. В стремежа си към „луксозното обновяване“ двамата с неочаквана енергия започнаха да изпразват стаята. Препускаха по коридора, блъскаха се един в друг, разменяха кашони. Жанета Лъвова лично опакова роклите и шишенцата си, внимателно увивайки всяка вещ, сякаш се страхуваше да не отменя строителите в последния момент. Румен мъкнеше облепените с тиксо кутии към входната врата, задъхан, с влажно чело и сияещо лице — изражение на човек, убеден, че триумфът му е на една ръка разстояние.

Към шест вечерта антрето приличаше на склад — планина от чанти, кашони и саксии заемаше всяко свободно кътче. Цялото им имущество беше грижливо събрано и изнесено лично от тях.

— Готови сме за обновяването! — обяви тържествено Румен, избърсвайки потта от челото си. — Нека майсторите влизат, а ние междувременно ще обсъдим подробностите при нотариуса.

Продължение на статията

Животопис