— Слизаме, пристигнахме.
Димитър рязко дръпна ръчната спирачка и демонстративно щракна заключванията на вратите. Нели отвори очи с усилие. След продължителното друсане по неравния черен път цялото ѝ тяло пулсираше от умора. На задната седалка, в широките столчета, се размърдаха и почти едновременно изскимтяха новородените им синове — Иван и Борис. Бяха едва на две седмици.
Тя се наведе към прозореца, очаквайки да зърне обещаната уютна къща извън града, и застина. Зад прашното стъкло се виждаше наклонена дървена ограда, готова всеки миг да падне. Отвъд нея — потъмняла от времето гредоредна постройка. Стъпалата на верандата бяха хлътнали, покривът — обрасъл с дебел пласт мъх, а на мястото на стъклата по рамките се вееше пожълтяло фолио.
— Димитър… — гласът ѝ пресекна, когато се обърна към него. — Какво е това? Къде ни доведе?
Той въздъхна раздразнено, без да среща погледа ѝ. Изскочи навън, отвори багажника и започна да хвърля чантите направо върху изсъхналата трева до портичката.
— Нели, моля те, без истерии — оправи яката на скъпата си тениска и се огледа нервно. — Парцелът си е наред. Дядо ми е живял тук и не се е оплаквал. Да, има работа по къщата — боя, стъпала… Ще се оправи. За вас с бебетата е по-добре да сте сред природа. Въздухът тук е чист. В града само газове дишате.
— Чуваш ли се изобщо? — тя слезе от колата без дори да облече връхна дреха, а студеният вятър веднага полази под тънката ѝ блуза. — Едва стоя на краката си след раждането! Тук няма елементарни условия! Къде ще къпя децата? Как ще топля вода?
Капакът на багажника тресна толкова силно, че автомобилът се разклати.
— Обясних ти всичко! Проектът ми виси на косъм, клиентите звънят денонощно. Трябва да изкарвам пари! А момчетата реват по цели нощи. Не спя, на срещите не мога да мисля. Искаш ли да ме изгонят от работа? Купих макарони, ориз, вода в туби. В събота пак ще дойда с още неща. Ще се справиш.
Той махна небрежно към колата, откъдето вече се чуваше плачът на Иван и Борис, без дори да ги погледне. Скочи зад волана и рязко потегли назад. Гумите вдигнаха облак прах, който се посипа върху багажа.
Нели остана сама. Тишината натежа като похлупак. Само вятърът свиреше през пролуките на старата къща, а отвътре на автомобила се носеше отчаяният плач на събудените бебета.
Тя не подозираше, че всичко е започнало много преди раждането. Докато лежеше в болницата под лекарско наблюдение, Димитър внезапно бе усетил колко спокойно е в празния апартамент. Никой не го молеше да сглобява креватче, никой не се оплакваше от болки и умора. В една от тези вечери той влезе в кафене близо до офиса. Там срещна Лора — поддържана, уверена, с безупречен маникюр и скъп аромат. Тя ясно показа какво очаква. Когато разбра, че скоро ще стане баща на близнаци, само се подсмихна: „Пелени и чужди деца не са по вкуса ми, Митко. Или решаваш проблема, или приемаме, че просто сме се забавлявали.“
Свикнал с удобството и бягащ от трудностите, Димитър бързо измисли изход. Да изпрати „неудобната“ съпруга далеч — в селцето Котел, където от цивилизацията минава единствено подвижен магазин веднъж седмично — и така да освободи място за новия си живот.
