Силвия Велизарова изправи рамене и уверено заключи, че никой от служителите не бива да се притеснява от назначението на Радослав Вълков. Той умеел да бъде не само строг ръководител, но и топъл, сърдечен човек — и тя възнамеряваше да го покаже пред всички още тази вечер.
– Вие сте впечатляваща съпруга, Силвия – усмихна се Дарина Кирилова. – Личи си колко много държите на мъжа си. Такава подкрепа не се среща често.
Думите ѝ вдъхнаха още повече решителност на Силвия. Окуражена, тя се хвърли с удвоена енергия в подготовката на замислената изненада.
Почти четири седмици тя преглеждаше албуми, стари телефони и флашки, търсейки най-подходящите снимки и видеа от семейния им живот. Наложи се дори да се свърже с близки приятели. Щом разбраха какво планира, те с готовност ѝ изпратиха записи от студентските години, от първите им пътувания, от рождени дни и летни ваканции.
Всяка вечер Силвия сядаше пред лаптопа и внимателно сглобяваше кадрите. Искаше клипът да носи обичта ѝ, да разказва без думи какъв човек е съпругът ѝ. Най-важното за нея обаче беше колегите му да видят Радослав такъв, какъвто го познава у дома – грижовен, отдаден, искрен.
Причината за тази решимост бе конкретна. Радослав неведнъж ѝ се беше оплаквал от двама по-млади колеги – Йоана Старозагорска и Мартин Емилов. Двамата бяха семейство и работеха в същата фирма, а по служба често общуваха с него. Именно от тях най-често идваха подмятанията и ироничните забележки.
Вероятно го смятаха за остарял за динамиката на компанията. Радослав ѝ бе споделял, че Йоана съвсем открито намеквала, че му е време да се оттегли и да си стои спокойно у дома до съпругата си. Подхвърляла, че честите командировки и извънредни часове не подхождат на мъж на неговата възраст.
Тези думи го нараняваха. Той се усещаше в разцвета на силите си – активен, опитен, способен. И въпреки това, когато станеше обект на подобни шеги, сякаш губеше почва под краката си. Нетактичността на по-младите го обезоръжаваше и той предпочиташе да замълчи.
Силвия помнеше всеки подобен случай. Всяка усмивка с подтекст, всяко уж невинно подхвърляне. Затова искаше тази вечер всички да разберат, че Радослав е уверен и самостоятелен мъж, който се справя еднакво добре и в офиса, и у дома. Той не беше просто ръководител – беше истински стожер на семейството.
Най-сетне видеото бе готово. Оставаха само последните щрихи. Докато Силвия правеше финални корекции, съпругът ѝ нервно обикаляше из апартамента и се приготвяше за фирменото тържество.
Той призна, че най-много се страхува от нови подигравки от страна на Йоана и Мартин. Убеден беше, че ще използват всяка възможност да го поставят в неудобно положение, да подхванат отново темата за възрастта му и уж скромните му постижения.
Още сутринта Силвия го беше уверила, че за нея той е най-привлекателният и достоен мъж. Въпреки това напрежението му не намаля. Раздразнението му личеше, особено докато тя стоеше зад затворената врата и отказваше да му покаже готовия клип.
– Радо, защо се тревожиш предварително? – опита се да го успокои тя. – Сигурна съм, че ще ти хареса. Гордея се с теб и искам всички да разберат колко си ценен.
– По-добре се откажи от тази идея, Силвия – отвърна той намръщено. – И без това съм обект на шеги. Най-възрастният съм в екипа. Ако пуснеш филм, в който аз съм главният герой, ще им дам още повод да се смеят.
– Напротив – настоя тя. – Ще видят колко си отдаден, отговорен и жизнен. Искам да знаят какъв невероятен съпруг имам.
Думите ѝ обаче не успяха да разсеят съмненията му. Радослав не желаеше да се кара преди събитието и преглътна възраженията си. Вътрешно се надяваше, че на самото тържество Силвия ще се разсее, ще заговори с някого и ще забрави за изненадата.
„Ще има много хора, разговорите ще я увлекат… може и да не стигне до прожекция“, мислеше си той с крехка надежда.
Все пак направи още един опит:
– Силве, моля те, без изненади тази вечер. Не искам да ставам за смях. Ами ако нещо се обърка? Дори не ми показа какво си подготвила.
– Обидно ми е да говориш така – отвърна тя тихо. – Нима мислиш, че не мога да направя нещо както трябва? Това е важен ден за теб. Искам да се почувстваш горд, а не засрамен. Повярвай ми.
Радослав раздразнено захвърли вратовръзката върху облегалката на дивана и се отправи към банята. Имаше нужда да се освежи и да остане за малко сам. Недоволството му клокочеше, а в мислите си той ядосано си повтаряше:
–
