…Неужели тя изобщо не осъзнава колко решаваща е тази вечер за мен? Току-що ме предложиха за повишение. Как ще застана начело на екипа, ако още от първия ден ме вземат на подбив?
Той пое дълбоко въздух и насила укроти гнева си. Нямаше време за скандали.
– Готова ли си? Тръгваме веднага! След половин час започва фирменото тържество, а трафикът по това време е кошмарен! Заради теб ще закъснеем! Все се намесваш с излишни приказки и ми усложняваш живота!
Думите му пронизаха Силвия Велизарова. Тя бе очаквала поне малко подкрепа – или поне престорено любопитство към изненадата, която подготвяше с такова старание. Вместо това получи упрек и раздразнение. Вълнението ѝ угасна.
Тя въздъхна тежко и безмълвно го последва. Наистина трябваше да тръгват, иначе щяха да изпуснат началото.
В банкетната зала ги посрещнаха приветливо. Радослав Вълков бързо бе обграден от колеги, които го поздравяваха с ръкостискания и усмивки. Силвия обаче улови как Йоана Старозагорска и Мартин Емилов си размениха многозначителен поглед и тихо се подсмихнаха.
„Сигурно е заради това, че забрави вратовръзката“, опита се да се успокои тя. „Остана на дивана.“
После нарочно насочи мислите си към нещо по-светло. „Съпругът ми винаги е бил самостоятелен и решителен. Днес всички ще видят това“, уверяваше се тя с вътрешна гордост.
Когато всички седнаха около масата, обстановката постепенно се отпусна. След първия наздравица официалният тон се разтвори в шеги и усмивки. Сериозните лица омекнаха, чашите се вдигаха все по-често.
Силвия прецени, че моментът е настъпил. След поредното поздравление към Радослав тя се изправи и поиска думата. Гласът ѝ прозвуча уверено, а думите ѝ заинтригуваха присъстващите – обеща им нещо специално.
Сияеща от вълнение, тя каза:
– Обичам съпруга си и се гордея с всичко, което е постигнал. Знам, че някои от вас приеха назначението му с резерви. Може би смятате, че не е достатъчно млад или достатъчно енергичен. Затова съм ви подготвила малка изненада. След малко сами ще се убедите какъв човек работи редом с вас.
Тя излезе отпред и помоли Дарина Кирилова да пусне флашката. Екранът светна и в залата се възцари очакване.
На видеото Радослав поправяше прахосмукачка с присъщата си съсредоточеност, после монтираше рафт в детската стая. Следваше кадър как украсява елхата заедно с децата – тук дори се чуха аплодисменти и одобрителни възгласи.
После се появи сцена от кухнята. Облечен в престилката на жена си, той внимателно оглеждаше тенджерите, сякаш избираше стратегически партньор. Най-сетне взе една, постави я на котлона с достойнство и започна да готви. Очевидно не подозираше, че го снимат – камерата го обикаляше от различни ъгли, улавяйки всяко негово движение. Когато най-накрая забеляза обектива, смутено размаха ръце, а зад кадър се чу звънлив детски смях.
Силвия отлично помнеше деня на записа. Тогава бе в болница за планови изследвания и непрекъснато се тревожеше как Радослав се справя сам с домакинството. Дъщеря им бе заснела видеото, за да я успокои. А ето че сега то се превърна в част от тази вечер.
На екрана той не изглеждаше нито смешен, нито нелеп. Напротив – виждаше се грижовен баща и съпруг, който с готовност поема семейните задължения.
Някой от гостите прошепна, но достатъчно високо, за да бъде чут:
– Какъв отдаден семеен човек! Напразно сме се тревожили, че ще е деспот като ръководител.
В залата се разнесе тихо мърморене. Кой го беше казал, остана неясно. Но отговорът дойде открито – от Мартин Емилов:
– Спокойно! Ако е тиранин, то е само спрямо тенджерите! А това не е опасно! – избухна той в смях.
Колегите се разсмяха гръмогласно, приемайки репликата като блестяща шега.
Само Радослав не се смееше. Лицето му пребледня рязко, сякаш кръвта се бе отдръпнала от него. Силвия забеляза как челюстта му се стегна, а ръцете му се свиха в юмруци под масата. Той едва удържаше гнева си, но след миг се извърна към залата, готов да отвърне.
