…докато трае производството — довърши спокойно Жулиета Стоянова и затвори папката пред себе си. — Така нито съпругът ви, нито неговата майка ще могат да прехвърлят вилата на трето лице.
Тя продължи с делови тон:
— След това ще възложа независима експертиза на документите. Специалистът ще провери дали датата върху договора за дарение съвпада с реалния момент на подписване. Успоредно с това ще внесем искова молба в съда.
— Колко време ще продължи всичко? — попита Теодора.
— При нормално развитие — два до три месеца. Но има един съществен момент. — Адвокатката се наведе леко напред. — Съпругът ви е декларирал значителни задължения. Ако негови кредитори поискат обявяване в несъстоятелност, преди да сме защитили вашите права, ситуацията ще стане значително по-сложна. Затова трябва да реагираме незабавно.
— Съгласна съм. Да действаме — отвърна Теодора без колебание.
— И още нещо важно — добави Жулиета. — Докато тече процедурата, избягвайте открити конфликти с него. Без телефонни скандали, без гневни съобщения, без сцени. Колкото по-малко подозира какво предприемаме, толкова по-добре за нас.
Теодора кимна мълчаливо.
Когато напусна кантората, в ръцете си държеше папка с документи и списък със задачи. Юридическите термини кънтяха в съзнанието ѝ — Имотен регистър, съдебна възбрана, ревандикационен иск, — но вътрешно усещаше необичайно спокойствие. За пръв път от дни насам имаше ясен план.
Още същия следобед подаде заявление чрез Многофункционалния център. Служителката — млада жена с прибрана коса — прие документите, издаде входящ номер и я увери, че в рамките на пет работни дни ще получи потвърждение за вписаната забрана.
Навън денят клонеше към вечер. Небето над сградите бе обагрено в меко розово, а въздухът носеше аромат на ранна пролет. Теодора пое дълбоко дъх и за пръв път от дълго време се усмихна искрено.
Осем дни по-късно телефонът ѝ иззвъня. На дисплея се изписа името на Борис Филипов.
— Теодора… — гласът му звучеше напрегнато, съвсем различно от онзи студен тон, с който я беше изгонил от дома им. — Трябва да се видим. Изникнал е проблем с вилата. Майка ми се опита да я продаде, но се оказа, че има някаква блокировка. Това ти ли направи?
Тя слушаше и ъгълчетата на устните ѝ леко се повдигнаха.
— Ако искаш разговор — заповядай при адвоката ми. Ще ти изпратя адреса.
— Адвокат? Теодора, не е нужно да намесваме трети лица. Можем да се разберем като зрели хора…
— Ще те чакаме там. — Тя прекъсна връзката, без да изслуша възраженията му.
Кабинетът на Жулиета Стоянова се оказа тесен за четирима души. Светлана Велизарова веднага се настани в единствения удобен фотьойл до прозореца, притисна чантата си към коленете и скръсти ръце демонстративно. Борис остана прав до вратата, пристъпвайки неловко — несигурност, която Теодора не беше виждала в него досега.
— Не разбирам защо е целият този театър — започна Светлана още щом седнаха. — Дойдохме да уредим въпроса цивилизовано, без съдилища и скандали. Теодора, ти винаги си била разумна жена. Вилата е прехвърлена на мое име напълно законно. Подписала си пълномощно доброволно. Защо са тези действия в Имотния регистър?
Жулиета не откъсваше поглед от документите.
— Вярно е, че моята клиентка е подписала пълномощно. Това обаче се случи преди година и половина. Срокът му беше една година и изтече на двадесет и пети август миналата година.
— И какво от това? — сопна се Светлана.
— Договорът за дарение, чрез който имотът е преминал във ваша собственост, е с дата осми септември. Две седмици след като пълномощното е загубило правна сила.
Лицето на Борис пребледня.
— Това сигурно е техническа грешка — изрече прибързано. — Вероятно при вписването са объркали датите. Случва се.
Жулиета го изгледа хладно.
— Практикувам семейно право повече от двадесет години. Моля ви, не подценявайте компетентността ми.
Тя подреди няколко листа на бюрото.
— Ето извлечение от Имотния регистър с отбелязана забрана за разпореждане. Тук е съдебното разпореждане за недопускане на отчуждаване до приключване на спора. А това — заключение на независим съдебен експерт. Анализът на хартията, мастилото и степента на стареене показва, че договорът е подписан значително по-късно от посочената дата.
Светлана замълча, отваряйки и затваряйки уста, сякаш не намираше думи.
— Това е инсценировка — прошепна тя. — Борис, кажи им!
— Мамо… — гласът му бе тих. — Моля те, стига.
— Как така стига? Това е нашият дом! Строихме го за семейството, а тази жена…
— Мамо! — повиши тон той и тя притихна. За пръв път Теодора чуваше Борис да ѝ противоречи така.
Тя ги наблюдаваше спокойно — хората, с които бе споделила пет години от живота си. Мъжът, който някога ѝ бе обещал вечност. Жената, която я наричаше „дъще“.
— Борис — проговори тя тихо, — на годишнината ни ме изгони с един куфар. Каза, че трябва да съм благодарна. Майка ти ме нарече временен човек.
Теодора постави на бюрото куп разписки.
— Седемстотин двадесет и три хиляди лева. Толкова вложих в строежа. Платих за газобетон, армировка, изолация, дограма. Всичко — от личната си сметка, докато ти „инвестираше“ в бизнеса си. Взимаше средства и не ги връщаше, защото сме били семейство.
— Не съм искал да…
— Какво не си искал? — прекъсна го тя. — Да измамиш собствената си съпруга? Да подписваш документи със задна дата? Да ме изхвърлиш като ненужна вещ?
Светлана се намеси отново:
— Можем да се разберем. Ще продам вилата и ще ти изплатя част от сумата като обезщетение…
— Да продадете имот, придобит чрез недействителен документ? И да приема пари срещу мълчание? — погледът на Теодора беше твърд.
Жулиета се намеси спокойно:
— Правната рамка е следната: имаме основания да сезираме прокуратурата за престъпление по член 209 от Наказателния кодекс — измама в особено големи размери. Предвиденото наказание е лишаване от свобода до шест години.
В стаята се възцари тягостна тишина. Борис стискаше облегалката на стола, пръстите му побеляха.
— Какво искате? — попита накрая.
Адвокатката извади подготвен документ.
— Споразумение. Вилата преминава изцяло във владение на моята клиентка. В замяна тя се отказва от претенции към останалото съпружеско имущество, включително дела си от апартамента, и оттегля сигнала за наказателно преследване.
— Това е изнудване! — процеди Светлана.
— Това е правен избор — отвърна Жулиета невъзмутимо. — Имате възможност да подпишете доброволно споразумението още днес…
