Издишах бавно, отместих ръцете на Александър от раменете си и изгладих намачкания си жакет, сякаш нищо особено не се беше случило.
— Можеш да спреш вече, Александър. Представлението приключи.
Думите ми прозвучаха спокойно, почти хладно. Той примигна объркано. Камелия също застина, сякаш някой беше дръпнал щепсела на гласа ѝ.
— За какво говориш? — намръщи се той.
— Казвам ти, че няма нужда да се престараваш за адвоката. И предай на майка си да престане да звъни на леля Надежда.
В този миг входната врата се отвори. В коридора се появиха Йоана и Кирил. По лицата им личеше колко неловко им е — очевидно бяха чули всяка дума.
Извадих телефона си и с няколко движения пуснах записа на телевизора. На екрана се появи Камелия, която подробно обсъждаше „случайното“ скъсване на костюма. После се чу гласът на Александър, разсъждаващ как апартаментът можел да остане изцяло негов.
В антрето настана гробна тишина. Чуваше се единствено равномерното тиктакане на часовника.
Камелия се отпусна тежко върху табуретката, дишайки накъсано. Александър преглътна и местеше поглед от екрана към Кирил, който стоеше до вратата като страж.
— Ти… ти си го нагласила! — прошепна свекърва ми.
— Не, Камелия. Просто ви дадох възможност сами да покажете кои сте.
Свалих разкъсания жакет и го захвърлих настрани. Облякох друг — черен, строг.
— Имате петнадесет минути — обърнах се към Александър. Вътре в мен нямаше нито ярост, нито болка. Само празнота. — Събирате си вещите и напускате. Ако след четвърт час още сте тук, записът отива в полицията. А също и при шефа ти. Нали обича да се хвали, че при него работят само почтени хора?
Той пристъпи към мен:
— Елена, почакай, не е така… мама ме подведе…
— Четиринадесет минути.
Погледна към Кирил, който безмълвно препречи пътя му. Александър сведе глава и се отправи към стаята. Камелия понечи да заплаче и да вдигне скандал, но един-единствен поглед на Йоана я накара да млъкне.
След половин час жилището беше опустяло. Само хладилникът бръмчеше в тишината.
Същата вечер предадохме проекта. Получихме финансиране. На празненството звучеше музика, хората се смееха, вдигаха тостове с червено сухо вино.
Аз стоях до прозореца и гледах светлините на града. Някъде там бившият ми съпруг и майка му вероятно търсеха къде да пренощуват. Опитаха се да ме пречупят, за да присвоят онова, което градих с години.
Аз просто ги извадих от живота си.
Утре ще подам молбата за развод. А тази нощ за пръв път от дълго време насам усещам истинско спокойствие.
