— В петък, точно преди да тръгне, ще ѝ съсипя костюма — продължаваше Камелия с уверен тон. — Ще го дръпна уж да ѝ помогна и ще го разшия. Тя веднага ще избухне — щом стане дума за работа, губи контрол. Ще започне да вика и да размахва ръце. А Александър ще стои наблизо и ще снима с телефона.
В този момент Александър влезе в стаята.
— Мамо, с Надежда ли говориш? — попита той спокойно, сякаш обсъждаха вечерята. — Само внимавай да не прекалиш. Адвокатът каза, че ни трябва запис, на който тя изглежда напълно неадекватна. Ще докажем, че не осъзнава какво върши, и ще опитаме да прехвърлим апартамента. Ще твърдим, че е подписвала документи, докато не е била в ред. Най-важното е да я изкараш от равновесие.
Гледах екрана и имах усещането, че подът под мен пропада. Не изпитвах ярост. Само шок — дълбок и студен. Мъжът ми хладнокръвно кроеше план как да ме лиши от всичко и да ме обяви за нестабилна.
В деня на презентацията станах по тъмно. Извадих белия си жакет и с ножичка внимателно прерязах няколко конеца по шева на ръкава. Държеше се едва-едва.
В три следобед изпратих съобщение на колегите: „Бъдете пред вратата ми точно в 15:50. Само стойте в коридора, ще оставя отключено.“
В 15:45 излязох в антрето. Александър беше вперен в телефона си, а Камелия лъскаше огледалото.
— Александър, Камелия — усмихнах се възможно най-естествено. — Ще ми помогнете ли да си облека жакета? Страх ме е да не разваля прическата.
Свекърва ми веднага захвърли кърпата.
— Разбира се, Елена, ела.
Александър се изправи и пъхна ръка в джоба си — там, където вече работеше диктофонът.
Подадох им жакета. Камелия го пое, аз вкарах ръцете си в ръкавите. В следващия миг тя стисна плата и рязко дръпна надолу.
Чу се сухо изпукване. Ръкавът увисна, разпран.
Ахнах шумно и се облегнах на стената. И тогава представлението започна.
— Мястото ти е в кухнята, а не по изложби! — кресна тя. — Жена трябва да върви след мъжа си, не да се прави на нещо повече!
Александър мигом застана зад мен, сякаш да ме „укроти“.
— Елена, спокойно! — заговори той високо, за да се запише добре. — Мама без да иска го дръпна. Защо крещиш? Отдавна ти повтарям да посетиш лекар, нервите ти съвсем не издържат!
Поех дълбоко въздух и ги погледнах право в очите, готова да изиграя своята роля докрай.
