Започнахме да излизаме. Всичко се разви стремглаво — толкова бързо, че днес ми изглежда почти нереално.
Още на третата седмица ми прошепна, че ме обича. След месец и половина вече ме водеше при майка си. А четири месеца след запознанството ни коленичи и ми предложи брак.
Бях толкова потънала в скръбта по татко, че не виждах нищо друго. Не задавах въпроси. Не се съмнявах. Единственото, което исках, беше да усещам нечия близост — да вярвам, че съм желана, че някой наистина ме избира.
А той отлично осъзнаваше това.
Знаеше колко съм крехка. Че отчаяно имам нужда от опора. Че трийсетият ми рожден ден предстои само четири месеца след срещата ни.
Нищо не е било случайно.
Вечери на свещи. Нежни думи. Планове за общо бъдеще. Всичко внимателно режисирано. Всяка усмивка, всяко обещание — част от предварително изготвен сценарий.
А аз — достатъчно наивна, за да повярвам.
Седях в хотелската стая, докато той спеше на няколко крачки от мен, и усещах как нещо вътре в мен се пропуква. Но това вече не беше болка.
Беше нещо по-студено.
Тогава пристигна третото съобщение. По-дълго от предишните.
Баща ти е имал съмнения относно съпруга ти. Поръчал е проверка. Разбрал е, че той вече има законна съпруга.
Жената, която видя тази нощ, е именно тя. Но Благой Александров е убедил баща ти, че ще се разведе. Излъгал го е.
Казал му е, че те обича искрено. Че намеренията му са чисти. Татко е искал да му повярва. Искал е да те види щастлива. Затова е променил завещанието — за да те защити, да ти осигури спокойствие.
Притиснах длан към устата си. Сълзите отново рукнаха, но този път не от мъка, а от ярост.
Но две седмици преди смъртта си баща ти е открил истината. Разбрал е, че Благой не възнамерява да се развежда… а да измами всички.
Всичко е било фарс. Татко е искал пак да коригира завещанието, за да ме предпази. Не е успял — смъртта го е изпреварила.
Последното съобщение гласеше:
Сърдечният удар не е бил естествен. Има доказателства. Работех с баща ти. Знам какво се случи. Документите са при мен. Ако искаш да научиш повече, обади се утре на този номер.
Мислите ми препускаха хаотично.
Това означаваше ли, че татко е бил убит? Че Благой Александров е замесен?
Погледнах към леглото. Той лежеше спокойно, дишаше равномерно, сякаш нищо на света не го тревожи.
А аз стоях на стола — със смачкана, мокра от сълзи рокля — и осъзнах нещо ужасяващо:
Бях се омъжила за убиец.
За мъж, който…
