…който е отнел живота на баща ми, за да се добере до наследството ми.
Мъж, който дори по закон не беше мой съпруг — защото все още имаше друга жена до себе си.
Онази нощ не мигнах.
Останах будна до разсъмване. В ума ми се нижеха картини, въпроси, догадки. Подреждах фактите, градях план. Когато часовникът удари седем, набрах номера от бележката.
Отговори ми възрастен мъж с плътен, спокоен глас. Представи се като личния адвокат на баща ми. Говори дълго и подробно.
Оказа се, че татко е наел частен детектив. Събрал е доказателства, че Благой Александров е женен — имейли, съобщения, банкови извлечения.
Но това не беше най-страшното.
Имало е и платежни документи — превод на значителна сума към човек, доставил вещество, способно да предизвика инфаркт.
Дъхът ми секна.
– Баща ти ми остави ясни инструкции – каза адвокатът. – Ако с него се случи нещо, преди да промени завещанието, да се свържа с теб едва след като сключиш брак. Беше убеден, че Благой ще те притисне към сватба заради наследството. И затова подготви капан.
Студ премина по гърба ми.
Дори след смъртта си той се беше погрижил да ме защити.
Адвокатът продължи: в завещанието имало скрита клауза. Ако се установи, че бракът е сключен чрез измама или че съпругът ми е извършил престъпление срещу семейството ни, документът автоматично губи сила и цялото имущество се връща изцяло на мое име.
– Вече сме предали събраните материали на полицията – добави той. – Остава твоето официално свидетелство.
Затворих телефона. Поех дълбоко въздух.
Точно тогава Благой се размърда и отвори очи.
Погледна ме от леглото с онази самодоволна усмивка, с която някога ме беше спечелил.
Сега в нея виждах единствено мрак.
– Добре ли се наспа? – подхвърли подигравателно.
Изправих се, свалих сватбената рокля и я оставих на пода. От куфара извадих дънки и тениска и започнах да се обличам.
– Какво правиш? – попита объркано.
– Тръгвам си – отвърнах спокойно, без да го поглеждам.
– Не можеш. Женени сме.
Обърнах се бавно и срещнах очите му.
– Не. Не сме. Ти все още имаш съпруга. Този брак е нищожен и ти отлично го знаеш.
Лицето му се изкриви от ярост.
– Как разбра…?
– Знам всичко – изрекох с ледена твърдост. – Знам, че ти стоиш зад смъртта на баща ми. Знам, че си планирал всяка стъпка. Знам, че си се оженил за мен заради парите ми.
Той скочи рязко от леглото, а в очите му вече нямаше самоувереност, а нещо съвсем различно.
