Петър изкриви устни.
— „Твоят дом, твоят дом“… — повтори подигравателно. — А аз къде живея, според теб? На квартира ли съм?
— Живееш тук, да — отвърна тя равномерно. — Но кой прекрачва прага, решавам аз.
— Става дума за майка ми — гласът му стана твърд като камък.
— Тя и без това идва често — спокойно отбеляза Росица Огнянова. — Но да настаним шестима души за празниците в двустаен апартамент? Това няма да позволя.
Петър се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си.
— Добре. Ще го обсъдим друг път.
Така разговорът увисна във въздуха. Тя разчисти масата, а той се затвори в хола и усили телевизора. До края на деня между тях цареше мълчание.
На следващия ден Росица се прибра по-късно от обикновено. Служебната среща се проточи, после я задържаха с документи в склада. Вече се свечеряваше, когато отключи. Още с влизането усети напрежение.
Петър стоеше в коридора. Лицето му беше напрегнато, юмруците – стиснати.
— Какво има? — попита тя предпазливо.
Той пристъпи към нея.
— Край. Събираш си багажа. Майка ми идва с роднините до Нова година и тук няма място за теб.
Росица бавно затвори вратата зад гърба си.
— Моля?
— Чу ме. Обади се. Стягат куфарите, вдругиден тръгват. Трябва им пространство, а ти само ще пречиш.
— Аз ще преча? В собствения си апартамент?
— В нашия апартамент! — избухна Петър. — Имам право да каня когото поискам!
Чантата ѝ тупна на пода.
— Живееш тук, защото ти позволих. Жилището е на мое име. Получих го преди брака ни. Това е наследството ми.
— Не ме интересуват документите ти! — удари с юмрук по стената той. — Майка ми ще дойде и точка!
— Без моето съгласие никой няма да се настанява тук.
Той се приближи заплашително.
— Наистина ли си въобразяваш, че ще ми диктуваш?
Тя повдигна брадичка.
— Не ти диктувам. Просто казвам фактите. Имотът е мой. Решението също.
Петър се завъртя рязко, нахлу в стаята и тресна вратата. Росица остана сама в коридора. Вътрешно не я разтърси страх, а студено осъзнаване — това вече не беше обикновена семейна разправия.
Вечерта премина в глухо мълчание. Той не излезе от стаята, тя остана в кухнята. Сложи вода за чай, седна до прозореца и загледа двора. Лампите осветяваха празните пейки, а вятърът влачеше сухи листа по асфалта.
Около полунощ телефонът иззвъня. На дисплея светеше името на Светлана Данаилова. Росица се поколеба, но все пак прие.
— Росица? — гласът беше хладен. — Петър ми каза, че не ни искаш.
— Не съм против гостуване — отвърна тя спокойно. — Просто шестима души са твърде много за това жилище.
— Ще се нагодим. Петър в едната стая, аз и сестра ми на дивана, децата на постелки. Няма да умрем.
— За мен това е неудобно.
— Неудобно? — повтори свекървата с насмешка. — Синът ми се съсипва от работа, издържа те, а ти дори не можеш да приемеш майка му за празниците?
— Петър работи за себе си. И аз имам работа — отвърна Росица.
— Твоята „работа“ в онова дребно фирменце? За стотинки! А той прави всичко, за да ти е добре!
Тя затвори очи. Спорът беше безсмислен.
— Апартаментът е мой, госпожо Данаилова. На мое име е. Аз решавам.
— Решаваш… — изсмя се другата. — Алчна си! Родителите ти са ти оставили жилище, а ти не допускаш семейството на мъжа си вътре!
— Искам да посрещна Нова година спокойно. Без гости.
— Значи за теб роднините на съпруга ти са „гости“?
Росица прекъсна разговора. Нямаше смисъл. Светлана не търсеше диалог, а надмощие.
Сутринта Петър излезе, без да каже дума. Росица беше в почивен ден и реши да използва времето. Почисти праха, изми подовете, подреди шкафовете. Рутинната работа я разсейваше.
Към обяд телефонът отново звънна. Този път беше Диана Яворова — приятелката ѝ още от ученическите години.
— Как си? Изчезна напоследък.
— Добре съм — излъга тя.
— Не звучиш така. Какво става?
Росица въздъхна и разказа всичко — за настояването на Светлана, за намеренията за Нова година, за снощния скандал. Диана слушаше мълчаливо, само от време на време вмъкваше кратък въпрос.
— И какво мислиш да правиш? — попита накрая.
— Не знам. Той не ми говори.
— Ще отстъпиш ли?
— Не — каза твърдо Росица. — Ако сега се съглася, после ще стане правило.
— Така трябва — одобри я Диана Яворова с увереност в гласа.
