Без да губи време, Светлана Радославова прехвърли чрез дарение своя двустаен апартамент на името на дъщеря си Лилия Соколова. Документите бяха оформени светкавично, сякаш бързаше да се застрахова от всичко и всички. Така Лилия изведнъж се оказа единствен и законен собственик на жилището.
Не ѝ трябваше много, за да усети новата си власт. Още след първите седмици в апартамента отново се появи онзи ухажор – същият, заради когото преди време беше останала без квартира под наем. Сега обаче ситуацията беше различна: тя имаше покрив над главата си и нотариален акт в чекмеджето.
А Светлана Радославова? Тя се сви в малката преходна стаичка заедно с порасналия си син Иван Радославов. Вечерите им преминаваха под акомпанимента на разгорещени кавги между Лилия и новия ѝ партньор. Виковете се носеха из целия апартамент, а на сутринта майката мълчаливо почистваше след трите котки, които дъщеря ѝ доведе със себе си.
Новият „зет“ дори не си правеше труда да прикрива намеренията си. С полуусмивка и престорена учтивост все по-често подхвърляше на Иван, че е време да помисли за самостоятелно жилище. Все пак апартаментът вече бил собственост на Лилия, а мястото не стигало за всички.
— Понякога се налага да спя на сгъваемо легло в кухнята, когато започнат да се карат — призна Иван, без да откъсва поглед от мен. В гласа му имаше умора, каквато не бях чувала досега. — Елена, моля те, върни ме у дома. Разбрах колко сгреших. Майка също съжалява — плаче всеки ден и повтаря, че е направила най-голямата грешка в живота си.
Изслушах го спокойно. Оправих яката на палтото си и задържах погледа си върху него за миг повече, отколкото беше необходимо.
— Иван, нали често се казва, че семейството трябва да дели всичко — и радостите, и трудностите? Е, сега вие тримата наистина сте обединени. Един дом, едни проблеми, обща съдба. Наслаждавайте се на сплотеността си.
Не изчаках отговор. Обърнах се и поех към метрото, усещайки необичайна лекота в стъпките си.
Малкото ми студио все така се обитава от Георги Радославов. Той е точен до педантичност — превежда наема навреме, без закъснения и без излишни обяснения. Благодарение на тези средства успях да заделя прилична сума. Това лято възнамерявам да си подаря почивка в хубав санаториум край морето. Сама. Без скандали зад стената, без чужди котки и без драми, които не са мои.
За пръв път от дълго време насам усещам тишина — не онази напрегната, преди буря, а спокойната, която идва, когато най-после си затворил вратата зад гърба си и си избрал себе си.
