От пликовете се подаваха кутии с продукти и бутилки олио — очевидно беше дошла да зареди Лилия Соколова за „новия ѝ дом“. По лицето на Светлана Радославова се четеше самодоволство, сякаш току-що бе осъществила гениален стратегически ход.
Точно в уговорения час до тротоара спря тъмносив автомобил, който познавах отлично. От него слезе Георги Радославов — висок, побелял, с изправени рамене и кожено яке, което подчертаваше военната му осанка. Почти едновременно зад колата му паркира патрулка, от която излезе кварталният — стегнат млад капитан с твърд поглед.
Разменихме кратки поздрави. Георги Радославов ми кимна едва забележимо и с очи посочи входната врата. Без излишни думи тримата влязохме вътре и се изкачихме до четвъртия етаж.
Звънецът прозвуча продължително — той задържа бутона няколко секунди. От гарсониерата се разнесе разногласно мяукане, чуха се забързани, влачещи се стъпки, щракна брава и вратата рязко се отвори.
На прага стоеше Светлана Радославова, облечена в пъстър домашен халат. В ръката ѝ имаше дървена шпатула, от която се стичаше мазнина. Усмивката ѝ угасна мигновено, щом ме видя редом до униформения и до строгия мъж до мен.
— Елена? Какво представление си решила да правиш този път? — сопна се тя и инстинктивно се опита да притвори вратата.
Георги Радославов обаче спокойно постави тежкия си ботуш на прага и я спря.
— Госпожо — гласът му прозвуча хладно и категорично, — аз съм законният наемател на този имот. Договорът е вписан по надлежния ред. Вие сте влезли тук без правно основание и сте посегнали на чужда собственост.
Зад гърба ѝ плахо се показа разрошената Лилия Соколова, притиснала риж котарак към гърдите си. Въздухът вече носеше тежката миризма на котешка тоалетна.
— Мамо, какво става? Кои са тези? — прошепна тя.
— Капитан Борис Валентинов — представи се участъковият, пристъпвайки напред. — Получен е сигнал за неправомерно проникване и самоуправство. Собственичката разполага с документи, а самоличността на наемателя е установена. Разпореждам незабавно да освободите жилището. При отказ ще бъде съставен протокол по член 323 от Наказателния кодекс, а при липса или повреда на имущество — и за кражба с взлом.
Лицето на Светлана Радославова пребледня до пепеляво. Ръката ѝ безсилно увисна, а шпатула̀та едва не падна на пода.
— Каква кражба, за Бога! — извика тя с писклив глас, вкопчвайки се в касата на вратата. — Това е апартаментът на сина ми! Ние сме семейство! Елена, кажи им да си вървят веднага!
Погледнах я право в очите.
— Имотът е мой, Светлана Радославова. Не съм ви давала разрешение да влизате. Имате точно петнайсет минути да си съберете нещата. След това Георги Радославов ще провери състоянието на вещите си. Ако по лаптопа му има и драскотина, ще давате обяснения в районното управление.
Настъпи хаос. Лилия се втурна из стаята като подплашена, натъпквайки котките в пластмасови клетки, докато те надаваха отчаяни писъци. В бързината разсипа гранулирана храна по линолеума, после коленичи да я събира с треперещи пръсти, размазвайки спиралата по бузите си. Светлана Радославова трескаво набираше нечий номер, но телефонът ѝ се изплъзваше и падаше на пода.
— Времето тече, дами — отбеляза сухо Георги Радославов, хвърляйки поглед към часовника си и произнасяйки всяка дума отчетливо.
