— Няма да сложа подписа си под тези документи! — Зорница Яворова стискаше листовете, които преди миг ѝ бе подала свекърва ѝ, а пръстите ѝ потреперваха от възмущение.
Галина Данаилова бе заела място срещу нея на кухненската маса, с кръстосани ръце и хладна, снизходителна усмивка. До нея седеше Явор Рилски — съпругът на Зорница, който упорито отбягваше погледа ѝ и се правеше, че изучава шарките на покривката.
— Зори, стига с този инат! — гласът на свекървата звучеше така, сякаш наставляваше непослушно дете. — Това е чиста формалност. Нали сме семейство?
Зорница отново прегледа текста, сякаш очакваше буквите да се променят. Пълномощно, с което предоставя право за разпореждане с банковата ѝ сметка — онази, в която се намираше наследството от баба ѝ. Близо два милиона лева, събирани цял живот.
— Семейство ли? — тя впи очи в мъжа си. — Яворе, ти знаеше ли за това?
Той повдигна рамене и се извърна към прозореца.
— Майка каза, че така ще е по-добре за всички…
В гърдите на Зорница се надигна горчива вълна. Само преди три години, когато сключиха брак, картината беше съвсем различна. Явор ѝ се струваше грижовен, самостоятелен, стабилен. Говореха за деца, мечтаеха за собствен дом, крояха общо бъдеще.
Промяната настъпи преди шест месеца — след смъртта на баба ѝ, единственият ѝ останал близък човек след загубата на родителите. В наследство Зорница получи апартамент в центъра на града и значителна сума пари — спестявания, трупани с десетилетия.
— Защо ви е нужно пълномощно за моята сметка? — попита тя, опитвайки се да овладее гласа си.
— Защото в едно семейство всичко се споделя! — тонът на Галина Данаилова се изостри. — Явор е глава на домакинството, редно е той да следи финансите!
— Да следи моите средства? — Зорница се изсмя кратко и иронично. — Парите, които баба ми завеща лично на мен?
— Не само твои, а общи! — сряза я свекървата. — Вие сте съпрузи! А и да ти напомня — аз съм юрист с трийсетгодишна практика. Знам отлично как стоят нещата!
Зорница рязко се изправи. Въздухът в кухнята ѝ се стори задушлив. В този миг осъзна, че пред нея стоят не близки хора, а съюзници срещу нея — и Явор вече не ѝ изглеждаше като опора.
— Няма да подпиша нищо — каза твърдо тя и остави документите на масата. — Точката е поставена.
— Каква точка? — Галина също скочи, лицето ѝ поруменя от гняв. — Как си позволяваш такъв тон? Аз съм по-възрастна, по-опитна и знам кое е правилно!
— Когато става дума за моите пари — аз решавам — отвърна Зорница спокойно. — Съжалявам, но това не подлежи на обсъждане.
Тя се насочи към вратата, но Явор застана пред нея.
— Зори, недей да се държиш като дете. Мама не би ти навредила. Тя разбира от тези неща.
— Ако разбира, би трябвало да знае, че натискът за подписване на документ е незаконен — отсече тя.
— Натиск? — възмути се Галина. — Искаме само най-доброто! Имам познат, който може да инвестира сумата изключително изгодно. След година ще разполагате с двойно повече!
Зорница спря и бавно се обърна.
— „Ще разполагате“? Аз не виждам къде съм аз в този план. Чувам само за вас и Явор.
— Не се прави на умна! — избухна свекървата. — Аз съм ти свекърва и трябва да ме уважаваш!
— Да ви угаждам безусловно? — повдигна вежди Зорница. — От кога това влиза в брачния договор?
— Защото съм майка на мъжа ти! — Галина се приближи и размаха пръст пред лицето ѝ. — И докато живееш под моя покрив, ще се съобразяваш с моите правила!
Да, те действително обитаваха къщата на свекървата. След сватбата тя великодушно им предложи да се настанят при нея, докато съберат средства за собствено жилище. Тогава Зорница прие с благодарност — малкият ѝ нает апартамент беше тесен, а общ наем щеше да ги натовари финансово.
Сега ѝ просветна, че тази „помощ“ е имала цена.
— Знаете ли какво? — изправи се решително тя. — Няма да остана повече тук. Събирам си багажа и си тръгвам.
— Къде ще ходиш? — Явор сграбчи китката ѝ. — Зори, не прави глупости!
— В жилището, което баба ми ми остави! — тя издърпа ръката си. — Същото онова, което от месец ме убеждавате да продам.
— Но там има нужда от ремонт! — намеси се Явор. — Майка е права — по-добре да го продадем и да вложим парите в бизнес!
— Какъв бизнес? — Зорница поклати глава. — Поредната „златна“ схема на твоята майка?
— Това не е схема! — изписка Галина Данаилова. — Изключителна възможност е! Но ти явно си прекалено наивна, за да го разбереш!
