— …няма да го повтарям от инат — довърши тя спокойно. — Утре наистина подавам молба за развод. С теб или без твоето съгласие — това вече няма значение.
Хвърли гъбата в мивката, сякаш приключваше не просто спор, а цяла глава от живота си, и се отправи към спалнята да събира багажа си.
Още тази вечер щеше да напусне апартамента му — онзи, който беше негов още преди сватбата и в който тя така и не се почувства у дома. Щеше да се прибере при майка си. И да ѝ признае, че е била права — Димитър така и не беше пораснал за истинско семейство.
Защото мислено все още стоеше зад гърба на майка си, хванат за полата ѝ, и повтаряше думите ѝ като ехо, без дори да се замисли дали са негови.
Щеше и да ѝ благодари. За това, че когато забеляза колко силно влияние има свекървата, не я настройваше, не я притискаше да вземе решение, а ѝ остави свободата сама да види истината и да направи своя избор.
И най-вече за онези думи преди сватбата:
„Мило мое дете, ти вече си голяма и ще имаш свой дом. Но помни — ако някога нещо се обърка, винаги има място, където можеш да се върнеш.“
Е, тя се връщаше точно там.
Подреждаше дрехите си в големите карирани чанти и междувременно поръчваше такси през телефона.
На заден фон Димитър не спираше да говори. Дълъг, объркан монолог, от който ясно изпъкваше само едно изречение:
— Майка ми беше права!
Мила излезе, без да повиши тон. Само на прага каза, че сутринта лично ще подаде документите в гражданското.
Няколко часа по-късно, вече седнала в кухнята на майка си с чаша горещ чай в ръце и разказвайки всичко през сълзи и облекчение, телефонът ѝ звънна. Беше свекърва ѝ.
— Какво искаш още? — попита Мила рязко. Възпитана беше, но нямаше намерение да любезничи с жена, която методично подкопаваше брака ѝ.
— Аз ли? Ти какво целиш, Мила? Осъзнаваш ли, че той наистина може да се разведе с теб?
— Няма „може“. Аз ще се разведа с него. Утре.
— Така ли? Една кавга и веднага тичаш към съда? Значи любов никога не е имало! Знаех си, че не го обичаш истински!
— Мислете каквото желаете. Това вече не ме засяга.
Тя прекъсна разговора.
Нямаше намерение да се оправдава или да обяснява на тази жена защо е избрала да цени себе си и живота си повече от всеки брак.
