…не жестът е важен, а вниманието! Дори пръчка да ти донеса от улицата — трябва да се радваш, защото е от съпруга ти! А ако не ме обичаш, каквото и да направя, пак няма да ти хареса.
Мила въздъхна тежко. Запечата тези думи в съзнанието си. И още на следващия ден занесе обратно в магазина скъпата гейминг конзола, която беше купила за рождения му ден.
Щом според него значение има само „вниманието“, тогава щеше да получи най-обикновен душ-гел. И какво от това, че ароматът не е особено приятен? Нали уж мисълта е най-важна.
Оказа се обаче, че Димитър изобщо не оцени подобен „знак на внимание“. След празника избухна.
— Толкова ли ти беше трудно да избереш нещо свястно?!
Когато чу собствените си думи, изречени срещу него, за миг онемя, а после се разгневи още повече.
— Нарочно ли ми го върна? Реши да ми съсипеш рождения ден? Бях затрупан с работа, обърках се малко… на всеки се случва! А ти действаш така?!
— Спри да ми крещиш — намръщи се Мила.
— След такъв подарък трябва да си благодарна, че изобщо не съм те напуснал! — отсече той.
— Искаш ли да се разведем? — попита тя веднага.
— Да, искам! Писна ми! Вечно недоволство — това не било както трябва, онова не било достатъчно…
— Чудесно. Утре подаваме молба.
— Чакай… толкова лесно ли? — стъписа се той.
— Какво му е сложното? Подписват се няколко документа. Нямаме деца, нито общо имущество — след месец всичко приключва.
— Така ли оценяваш брака ни? Кълнеше се, че ме обичаш и че за мен би направила всичко… А щом се появят трудности — веднага развод? Майка ми беше права — не издържа изпитанието.
— Какво изпитание? — улови се Мила за думата. — И защо намесваш майка си?
— Защото тя още отначало казваше, че не ме обичаш истински. Ако беше така, щеше да предложиш да отидем при семеен терапевт, да потърсиш начин да оправим нещата, да се бориш за нас… Щеше да направиш нещо, само и само да остана! А ти — направо към развода.
Мила го изгледа продължително и тихо произнесе:
— Знаеш ли какво… Аз вече не го казвам напук.
