Радостин Маришки прокара нервно пръсти през косата си и въздъхна тежко.
— Трябваше да сложа край още в самото начало — призна той. — Помислих си, че ще е достатъчно просто да ѝ кажа ясно как стоят нещата. Фани Соколова работи при нас отскоро. Още при първите ѝ опити да ми намекне нещо повече ѝ обясних, че сърцето ми е заето и че не съм от мъжете, които се възползват от вниманието на млади служителки.
Той поклати глава с раздразнение.
— Явно не е разбрала от първия път. Продължи да се държи предизвикателно, да търси повод да остане насаме с мен. Понякога ѝ говорех остро, но все пак ѝ давах шанс да се вразуми. Реших, че е просто незряла и ще ѝ мине. Не съм предполагал, че ще стигне дотам да разпространява нелепи слухове по мой адрес. Утре ще подаде молба за напускане. Няма да остане в компанията.
Калина Софийска го слушаше внимателно. Вгледа се в очите му и видя там не преструвка, а искрено възмущение. И той беше също толкова потресен от чутото, колкото и тя. Ядът му не беше заради разкритата интрига, а заради това, че е проявил добро отношение към човек, който му се е отплатил с клевети.
За да разсее и последната ѝ сянка на съмнение, Радостин ѝ предложи сама да чуе разговора му с Фани. На следващата сутрин ѝ се обади, остави телефона включен и повика секретарката в кабинета си.
Още щом разбра защо е извикана, младата жена избухна в сълзи. Започна да се извинява, да моли да не бъде освобождавана, да ѝ се даде още една възможност. Първо опита да се оправдае, че Калина била разбрала погрешно разговор, който всъщност се отнасял за друг човек. После, притисната от фактите, призна истината — искала да привлече вниманието на шефа си, който я впечатлил от първия ден.
— Мислех си, че ако се скарате със съпругата си, ще потърсите утеха другаде… и аз щях да бъда до вас — прошепна тя. — Простете ми, сгреших. Няма да се повтори.
Отговорът на Радостин беше твърд и лишен от колебание:
— Ако някога имам проблем с жена си, ще го решавам с нея, а не в нечии чужди прегръдки. Напълно си ме разбрала погрешно, Фани. Дадох ти достатъчно възможности. До тук. Подготви документите си и приключи днес. Ще намеря друг човек за тази позиция.
Сълзите и молбите не промениха решението му. Той вече беше проявил търпение, а тя го беше пропиляла. Не желаеше заради нечия незрялост да рискува разбирателството у дома. Обичаше Калина прекалено силно, за да позволи на клюки и интриги да хвърлят сянка върху брака им. Реши този път да наеме по-опитна секретарка — зряла жена със собствено семейство, която ще се съсредоточи върху задълженията си, а не върху флиртове.
Когато вечерта се прибра, го посрещна тиха музика и маса, осветена от свещи. Калина бе приготвила любимите му ястия. Тя пристъпи към него и тихо се извини, че за миг е допуснала съмнение в неговата вярност. Призна също, че още предния ден е разбрала нещо важно, но страхът я е спрял да сподели.
— Ще ставаме родители — прошепна тя, а очите ѝ блестяха.
Радостин я прегърна, обзет от неподправена радост. Новината измести всички неприятности от последните дни.
— Обещай ми — каза той меко, — че занапред няма да таиш тревогите си. Каквото и да те измъчва, ще го обсъждаме веднага. Така ще си спестим болка и излишно напрежение.
Тя кимна. И двамата осъзнаваха, че ако бяха говорили по-рано, щяха да избегнат много сълзи и безсънни мисли.
Прегърнати, си дадоха дума никога повече да не позволяват на злонамерени приказки и чужди интриги да разклащат доверието им. Решиха, че всяко недоразумение ще бъде изяснявано с откровен разговор, а не оставяно да тлее в мълчание.
