Думите заседнаха в гърлото ми, но все пак ги изрекох:
— А за какво са ти тези къси панталони? — попитах, когато в страничния джоб на куфара зърнах шарени плажни шорти.
Градимир Велизаров се поколеба едва забележимо, после сви рамене с престорена небрежност.
— А, това ли? В хотела имало басейн. Отопляем. И сауна. След работа щели да разпускат с колегите, да се стоплят след студа.
Звучеше разумно. Дори банално. Аз само кимнах, без да задълбавам.
Минута по-късно вратата се затвори зад него. Сивият куфар на колелца потъна в асансьора, а с него — и спестяванията ми, и представата ми за общата ни ваканция.
Апартаментът утихна. Тишината беше плътна, почти осезаема.
Останах сама в задушния град, където по календар беше пролет, но навън се влачеше кална сивота и вятърът режещo се блъскаше в прозорците.
Дните ми се превърнаха в механично повторение. Сутрин — работа, цифри, отчети. Вечер — празен дом, притоплена храна и сериали за лъскав живот, който не беше моят.
Самотата ме стягаше като обръч. Болеше физически.
В един момент реших да се обадя на сестра ми — Нели Орлова.
Нели беше моята пълна противоположност. Аз — тъмнокоса, тиха, счетоводителка с подреден график и скромни навици. Тя — ослепително руса, винаги в движение, модел и инфлуенсър, от парти на парти, от връзка във връзка. Пет години по-млада, а се държеше така, сякаш животът ѝ е безкрайна ваканция.
Никога не сме били особено близки — различни светове, различни приоритети. Но кръвта си е кръв. Помагах ѝ, когато учеше, пращах ѝ пари, измъквах я от неприятни ситуации. Обичах я, въпреки всичко.
Набрах номера ѝ.
„Абонатът е извън обхват или временно недостъпен.“
Странно. Нели буквално живееше в телефона си. Качваше сторита през пет минути — какво яде, къде пътува, какво си е купила.
Отворих профила ѝ. Последната публикация беше отпреди седмица — точно в деня, когато Градимир замина.
Снимка на розов, лъскав куфар. Под нея: „Подготвям се за пътешествието на мечтите си! Познайте къде? Подсказка: горещо е! Тайна мисия! Trip Dream Secret“.
Свих рамене. Млада е. Някой ухажор вероятно я е завел на екзотично място. Дубай, например.
Мина седмица.
Градимир звънеше рядко — през ден-два. Все бързаше, все беше зает. „Среща“, „лош обхват“, „на обекта съм“.
Гласът му обаче не звучеше уморено. Напротив — беше приповдигнат, почти възбуден. И на заден фон се чуваше нещо… странно. Не шум от строителна площадка. Не вятър.
По-скоро равномерен, мек шум.
Като разбиващи се вълни.
И музика. Ритмична, латиноамериканска.
— Градимир, каква е тази музика? Къде си? — попитах една вечер.
— Каква музика? А, радиото в колата! Шофьорът е пуснал нещо. Пътуваме към обекта.
— А този шум?
— Вятърът! Тук духа зверски! — засмя се той. — Добре, Лили, трябва да затварям, губя обхват!
И връзката прекъсна.
В петък вечерта не можах да заспя. Неспокойствието ме гризеше отвътре.
Седях на кухненската маса с изстинала чаша чай и разсеяно скролвах новините в социалната мрежа през VPN. Снимки на храна, котки, деца на съученици… скука.
Тогава горе на екрана проблесна известие.
„Нели Орлова ви отбеляза на снимка.“
Сърцето ми подскочи. Нели? Най-после?
Отворих известието. Картината зареждаше бавно.
Първо се появи наситено синьо — небе. После тюркоазено — море. Бял пясък.
И хора.
Беше плаж. Съвсем същият като от каталога на туроператора. Малдивите. Познах наклонената палма, дървения кей в далечината. Хотел „Paradise Island“. Бях разглеждала тези снимки десетки пъти.
На преден план, върху раиран шезлонг, лежеше Нели. В алено микро-бикини, почти символично. Огромни слънчеви очила, коктейл с чадърче в ръка. Кожата ѝ — златисто-кафява. Усмивката — сияйна.
До нея, с ръка около кръста ѝ, седеше мъж.
Космата ръка с познат часовник „Casio“, който му подарих преди пет години.
Същите шорти с палми от куфара.
Градимир.
Моят съпруг. Който уж беше в Плевен, „на обекта“, мръзнеше и работеше до изнемога.
Той се усмихваше така, както не се беше усмихвал на мен от години — широко, влюбено. Погледът му беше вперен в нея, мек и алчен.
Под снимката пишеше: „Щастието обича тишината… но не мога да не споделя! Любимият ми подари приказка! Моят тигър! Моят герой! Благодаря ти за рая! Maldives Love MyMan Vacation SisterSorryNotSorry“.
Хаштагът „SisterSorryNotSorry“.
И бях отбелязана — точно върху лицето на Градимир.
Случайност? Не.
Беше нарочно. За да ме унижи. Да ми покаже: „Аз спечелих. Аз съм по-млада, по-красива. А ти си тази, която плаща сметката.“
Стаята се завъртя. В ушите ми зашумя.
Съпругът ми.
Сестра ми.
На моите пари.
Онези двеста хиляди, които събирах три години, лишавайки се от дребни удоволствия, от нови дрехи, от почивки.
Те не просто ме излъгаха.
Откраднаха мечтата ми.
