Влязох в пощата му без никакво усилие. Паролата беше жалко предсказуема — моят рожден ден. Дори в изневярата си носеше моя подпис. Сред писмата открих кореспонденция с туристическа агенция — ваучери, самолетни билети и потвърдена резервация за „Paradise Island Resort & Spa“. Бунгало №105. Романтика на чужд гръб.
Набрах директно хотела. Английският никога не ми е бил проблем — години наред превеждах договори и водех преговори.
— Good afternoon. This is Mrs. Lilia Radoslavova. I need to speak to the manager. It’s urgent.
Свързаха ме веднага.
— Съжалявам, че ви безпокоя, но е станала сериозна нередност — започнах спокойно. — Съпругът ми, господин Градимир Велизаров, в момента е настанен при вас в бунгало 105 с придружителка. Проблемът е, че престоят е платен с фирмена карта, използвана неправомерно. Като главен счетоводител на компанията блокирах операцията и подадох сигнал. До час банката ще анулира сумата. Съветвам ви да ги освободите от стаята, за да избегнете намеса на полиция.
Отсреща настъпи гробна тишина, после задавен глас:
— Madam, this is very serious! We will check immediately!
— Проверете. И му предайте едно съобщение: „Безплатният обяд свърши. Лилия.“
Затворих. След около шейсет минути получих известие от мобилното му банкиране, до което все още имах достъп: „Опит за транзакция 2000$ — отказана“. Хотелът се беше опитал да задържи сумата. Без успех.
Още след час телефонът ми започна да вибрира настойчиво.
Градимир. Отказах.
Пак Градимир. Отказах.
Нели Орлова. Отказах.
После заваляха съобщения.
Градимир: „Лилия, какво става?! Картата не минава! Искат пари в брой и ни гонят от бунгалото! Какво си направила?! Нямам кеш!“
Градимир: „Вдигни, по дяволите! Изкараха ни на плажа с куфарите! 40 градуса е! Нели реве!“
Нели: „Лили, не се сърди! Не е това, което си мислиш! Срещнахме се случайно! Нищо не е имало! Не ни излагай! Прати ни пари за лодката до летището, нямаме с какво да платим!“
Градимир: „Каква продажба на колата?! Орлин Вълков ми звънна! Продала си джипа ми?! Луда ли си?! Това е моята кола! Като се върна, ще съжаляваш!“
Четях и се смеех — истерично, до сълзи. „Случайно“ в едно и също бунгало? Съвпадение с ваучери и шампанско?
Изпратих им само една снимка — екранната снимка от сторито на Нели.
Под нея написах: „Щастието обича тишината. Насладете ѝ се. И приятно прибиране пеша до Плевен. Колата е продадена с нотариално пълномощно. Сумата отиде за семейни разходи — включително моралните ми щети. Багажът ти е при майка ти в Козлодуй. Бравите са сменени. Делото за развод е заведено. Adios.“
Градимир се прибра три дни по-късно. Наложило се да иска заеми от приятели — същите, на които беше разказал, че заминава по работа. Доста се изненадаха, когато разбраха истината. В хотела ги държали денонощие във фоайето, докато намери кой да му преведе средства.
Когато застана пред вратата ми, беше почернял от изгаряне, с мехури по раменете и без стотинка.
Започна да блъска.
— Отваряй! Това е и моят дом! Ще те съдя!
Отвътре, зад новата бронирана врата, отвърнах спокойно:
— Жилището е ипотекирано и вече съм поискала подялба. Твоята част е само дълг към банката. Тук няма да живееш.
Излъгах за ограничителната заповед, но до мен стоеше кварталният — чичо Светослав Марков, съседът от третия етаж.
— Прибирай се, Градимир — каза той твърдо. — Не прави сцени, че ще те прибера за 24 часа.
Градимир изруга, ритна вратата и се оттегли.
Разводът беше шумен и неприятен. Оспори продажбата на автомобила, твърдеше, че съм го лишила от собственост.
Съдията прегледа документите:
— Пълномощното нотариално ли е? Да. Валидно ли е към датата на сделката? Да. Дава ли право за продажба? Дава. Сумата покрива ли остатъка по кредита — 800 000 лв.? Покрива. Останалите средства?
— Използвани за нуждите на семейството — отвърнах кротко. — Храна, сметки и лечение. Получих нервен срив.
Той нямаше доказателства за противното.
С Нели повече не разговарям. Родителите ни се опитаха да ни помирят. Майка ни плачеше, баща ни мълчеше пребледнял.
— Лили, тя е млада, сгрешила е! — повтаряха. — Градимир я е подвел!
— Нямам сестра — казах им. — Онази, която имах, вече не съществува.
Иронията? Нели го заряза още на летището. „Без кола и апартамент не ми трябва“, била казала. Скоро качи снимки от Дубай с нов спонсор.
А аз…
Взех спестените 200 000 лв., които отказах да му дам, добавих трите милиона от продажбата, и си купих билет.
Малдиви. Същият хотел. Съседно бунгало — по-луксозно, със собствен басейн.
Само за мен.
Сега лежа на шезлонг, отпивам „Пина Колада“ и гледам как водата прелива в тюркоаз. Казват, че морето лекува. Вярно е.
Дишам спокойно.
Свободна съм. Осигурена съм. И никога повече няма да позволя някой мъж да определя дали заслужавам почивка.
Заслужавам всичко.
