На следващата сутрин Ясмина пристигна в съда с усещането, че влиза в непозната територия. Сградата ѝ се стори по-хладна и по-сурова от обичайното, а залата — по-малка, отколкото си я беше представяла. Вместо внушително пространство я посрещна помещение, напомнящо обикновен офис — дървени пейки, бюро на съдията и гербът на Република България, окачен на стената. Тя нервно приглаждаше дръжката на чантата си и избягваше да поглежда към Любомир Странджански, който седеше отсреща с демонстративно спокойствие.
— Спокойно — прошепна ѝ Евелина Вълкова, без да сваля очи от папката си. — Контролът е при нас.
— Ами ако измисли нещо в последния момент? Вие не го познавате… — отвърна тихо Ясмина.
— Хора като него ги срещам всеки ден — усмихна се леко адвокатката. — Вижте, довел е Тодор Маришки. Обичайният защитник на заможни клиенти. Но дори той не може да оборва факти.
Вратата се отвори и съдията — жена на средна възраст с уморено, но строго лице — зае мястото си.
— Откривам заседанието по делото за подялба на имущество между съпрузите Странджански — произнесе тя, преглеждайки документите. — Ищецът?
Тодор Маришки се изправи уверено.
— Любомир Странджански настоява исковете на ответницата да бъдат отхвърлени. Всички придобивки са закупени с негови лични средства и са регистрирани на негово име.
Ясмина усети как пръстите ѝ се свиват в юмрук. Спомни си всяка спестена стотинка, всяка допълнителна лекция и частен урок, които беше поела, за да „градят бъдещето си заедно“.
— Ответницата? — обърна се съдията.
Евелина се изправи спокойно.
— Ясмина Руменова Странджанска категорично оспорва тези твърдения. Имотите са придобити по време на брака, с общ принос — както финансов, така и трудов. Разполагаме с доказателства.
Любомир изсумтя раздразнено и прошепна нещо на адвоката си.
— Какви доказателства? — попита съдията.
Евелина отвори папката и започна методично:
— Разписки, подписани от Любомир Странджански, удостоверяващи получени от съпругата му суми за строежа на къщата. Платежни документи, показващи, че строителните материали са закупувани с нейната банкова карта. Банкови извлечения за значителни тегления в периода на строителството. Освен това — свидетелски показания.
— Абсурд! — скочи Любомир. — Какви разписки? Това беше преди години, нищо не помня!
— Още една подобна намеса и ще бъдете отстранен от залата — прекъсна го съдията строго. — Говорите, когато ви бъде дадена думата.
Документите бяха предадени и внимателно разгледани. След кратка пауза съдията повика първия свидетел:
— Мартин Чавдаров.
Синът им влезе видимо притеснен.
— Можете ли да потвърдите, че майка ви е участвала финансово в строежа на дома? — попита съдията.
— Да — отвърна Мартин, като преглътна. — Бях малък, но помня как носеше пари на обекта. Казваше, че това е заплатата ѝ и че отива за материали.
— Това са внушения! — избухна отново Любомир. — Той просто я защитава!
— Последно предупреждение — отсече съдията.
След него бяха разпитани и други свидетели. Гергана Лъвова, съседката, разказа как Ясмина е изтеглила кредит за първата вноска по къщата. Колежка от университета свидетелства, че Ясмина е поемала допълнителни часове и частни уроци, за да плати „плочките за банята“.
С всяко следващо показание самоувереността на Любомир видимо се топеше. Тодор Маришки прелистваше нервно документите си.
— Моля съдът да приеме още едно доказателство — заяви Евелина и извади пожълтял лист. — Пълномощно от Ясмина Руменова Странджанска, с което е упълномощила съпруга си да управлява фирмените дела. Прилагам и банково извлечение, доказващо, че началният капитал на дружеството е внесен от нейната спестовна сметка.
В залата настъпи тежка тишина. Любомир пребледня.
— Откъде сте се сдобили с това? — процеди той.
— От банковия архив — отвърна невъзмутимо Евелина. — Данните се съхраняват дълго.
Съдът се оттегли за съвещание. Ясмина остана неподвижна, сякаш се страхуваше да не развали крехкия ред на нещата.
— Имаме ли шанс? — прошепна тя.
Евелина ѝ намигна едва забележимо.
— Шансът вече е на наша страна. При тези доказателства съдията трудно би могла да постанови друго решение. Законът е ясен и стои зад нас.
