Без да се колебае, Надежда Живкова набра номера. Георги се размърда на пода и напрегна слух.
— Ало, Виолета Мартинова? Обажда се Надежда Живкова. Спомняте ли си за мен? Работех в реанимацията, когато докараха сина ви след катастрофата… Да, точно тогава. Радвам се, че е добре. Слушайте, имам спешен случай. Зет ми преби дъщеря ми. Жестоко. Детето е свидетел. Бихте ли съдействали? Знам, че сте следовател в прокуратурата… Благодаря ви. Ще ви чакам.
Тя приключи разговора спокойно. Кръвта се оттече от лицето на Георги.
— Лъжеш… това е театър — прошепна той неуверено.
— Така ли мислиш? — Надежда се настани в креслото, без да оставя тигана. — Виолета Мартинова не забравя добро. Три месеца се борих за живота на сина ѝ, докато беше в кома. Говорех му, обръщах го, следях да няма рани от залежаване. Лекарите се бяха отказали, но аз — не. Момчето отвори очи. Оцеля. Сега има семейство и две деца. Така че, Георги Цветанов, можеш да си сигурен — ще ми подаде ръка.
Той преглътна.
— Аз… просто се изнервих. Случва се на всеки. Няма да се повтори, кълна се.
— Закъсня.
— Ще ти дам пари! Колкото поискаш! Ще ти купя кола!
Надежда го изгледа мълчаливо.
— Не разбираш ли? — гласът му прескочи в писък. — Имам фирма, име, партньори! Ако ме обвинят, всичко ще рухне! Договорите ще пропаднат, ще ме изхвърлят!
— Трябваше да мислиш преди да вдигнеш ръка.
— Ти също престъпи закона! Виж ме — целият съм в кръв! Може да имам сътресение! Ще те съдя!
По устните ѝ премина хладна усмивка.
— Разбира се. Само че как ще обясниш, че шестдесет и две годишна жена е пребила здрав мъж с тиган? Ще заявя самозащита. Нахлу в дома ми, заплашваше мен и дъщеря ми. Уплаших се за живота ни. А малката Теодора Атанасова ще разкаже как татко бие мама. Тригодишно дете не измисля такива неща.
Георги замлъкна. Седеше на пода, притиснал окървавената си длан към главата, и бавно осъзнаваше в каква клопка е попаднал.
След около двайсет минути пред блока спря полицейска кола. С униформения пристигна и самата Виолета Мартинова — висока жена около петдесетте, с твърд и пронизващ поглед. Георги се опита да говори едновременно за нападение и за несправедливост, жестикулираше трескаво, но следователката го прекъсна рязко:
