„Или приемаш случилото се и ми прощаваш, или си събираш багажа и си тръгваш“ — каза спокойно Николай Борисов без дори да вдигне очи от чинията си

Жесток, безчувствен ултиматум — нечестно и унизително.
Истории

След като изпратих съобщението, че ще работя от вкъщи, веднага се заех с организацията. Поръчах ключар, заявих кашони с доставка до етажа и се обадих на фирмата за домофона.

— Здравейте, ще можете ли да дойдете преди два часа? — попитах майстора.

— За кашоните — четири броя, да, с качване до апартамента.

— А за смяната на кода на входа ще мина утре лично, с лична карта.

Малко след това Николай Борисов ми писа:
„Ще съм там в шест. Ще говорим. Без сцени.“

Изключих телефона на самолетен режим.

Ключарят се появи към три без нещо. Работеше бързо и без излишни приказки.

— Да сложим ли по-сигурен патрон? — попита.

— Да. Нека е надежден.

След десетина минути всичко беше готово. Пробвах ключа, вратата щракна плътно. Подписах протокола.

Кашоните пристигнаха почти веднага. Подредих вещите му спокойно и методично — дрехи, обувки, папки с документи. Техниката отделих настрана. Заснех съдържанието и отбелязах върху всяка кутия: „Николай Борисов. Лично.“

После набрах Анна Живкова.

— Добър ден, обажда се Мила Маркова. Днес Николай ще вземе част от нещата си, останалите ще преместим утре. Ако е нужно, мога да ги донеса при вас.

— Мила, да не сте се скарали? Семейството се гради с усилия…

— Това не подлежи на обсъждане. Ще можете ли да приемете кашоните до шест?

Кратка пауза.

— Добре. Донеси ги.

Гергана Вълкова дойде с торби, сладкиши и огромни чували.

— Как ще процедираш, когато се появи? — попита тя.

— Кратко и ясно. Двадесет минути за най-необходимото. Останалото — утре.

— Ще се опита да те притисне.

— Нека опита.

В шест включих телефона. Няколко съобщения от него, едно пропуснато обаждане от майка му. Не реагирах.

Той се появи в седем. Натисна дръжката — заключено.

— Сериозно ли си сменила ключалката? — гласът му прозвуча по-високо. — Отвори!

— Отварям.

Влезе и застина при вида на кашоните.

— Това пък какво е?

— Твоите вещи.

— Мила, нали казах, че ще разговаряме?

— И разговаряме. Ключове вече нямаш. Тази вечер няма да останеш тук. Искаше яснота — ето я. Ти си този, който си тръгва.

— Няма да мръдна.

— Ще си тръгнеш. Квартирата е моя.

Продължение на статията

Животопис