Лицето на Васил се изопна още повече. Той рязко се изправи, така че столът зад него изскърца и се плъзна по пода.
— Обяснявал съм ти сто пъти — не мога да приема каквато и да е работа! Трябва да е позиция, която отговаря на нивото ми. А ти… ти мислиш само за себе си!
Вратата на кабинета се хлопна с трясък. Ралица Лъвова остана сама в дневната — същата тази дневна, която беше възстановила детайл по детайл, връщайки на къщата предишното ѝ достойнство. Всеки нюанс беше избран от нея — от топлия цвят на стените до ретро ключовете за осветлението. И ето че след броени дни този дом щеше да се превърне в арена на напрежение заради пристигането на Галина Филипова.
Същата вечер Ралица прибра лаптопа, чертежите и цялата документация по проекта в голяма кожена чанта. Когато Васил я видя да се приготвя, по устните му пробяга иронична усмивка.
— Какво, ще работиш от някое кафене ли? Недей да правиш театър. Майка ми идва чак утре вечер.
— Ще отседна при Лора Варненскиа за няколко дни. Трябва ми спокойствие, за да се подготвя за презентацията.
Лора не беше просто колежка. След пет години рамо до рамо в архитектурното студио двете бяха станали повече от приятелки. Именно Лора я насърчи да напусне сигурната позиция и да създаде собствена практика.
— При Лора? — намръщи се Васил. — При онази, дето непрекъснато ти говори за независимост и равенство?
— При успешен архитект, който разбира колко значима е работата ми.
— Значи аз не разбирам?
Ралица дръпна ципа на чантата и го погледна уморено.
— Покани родителите си за две седмици в моя дом, без дори да ме попиташ, при положение че знаеш колко решаваща е тази презентация за мен. И сега ме питаш какво значи разбиране?
В малкия апартамент на Лора ухаеше на прясно кафе и току-що изпечен сладкиш. Без излишни въпроси приятелката я прегърна, после я настани на масата, отрупана с архитектурни списания.
— Разказвай — каза тихо.
И Ралица започна. Не само за последната сцена с Васил, а за всичко, което се беше наслагвало в нея от месеци. За хапливите му подмятания всеки път, когато печелеше нов обект: „Сега вече си твърде заета за обикновените хора.“ За скандала, който вдигна, когато престижно списание публикува проекта ѝ за частна къща: „Поне да ме беше предупредила за фотосесията, щях да си изгладя ризата.“ И за мълчанието му, когато Галина Филипова заяви пред гости: „Истинската жена не бива да изкарва повече от съпруга си — това го унижава.“
— Знаеш ли кое ме боли най-много? — прошепна тя, взирайки се в скиците на културния център. — Винаги съм се гордяла, че съм самостоятелна и мога сама да постигам целите си. А вкъщи се чувствам виновна за всяка своя победа.
На следващия ден, докато правеше последните корекции по презентацията в ателието си, вратата се отвори с трясък. Васил нахлу без да почука, лицето му беше алено от гняв.
— Веднага се прибираш! — изстреля вместо поздрав. — Майка ми е обидена, че си си тръгнала. Това ли ти е уважението към по-възрастните?
Ралица вдигна глава от чертежите. В помещението работеха още двама служители, които старателно се преструваха, че не чуват нищо.
— Василе, нека влезем в конферентната зала и да поговорим спокойно — предложи тя сдържано.
— Няма да се крия! Събираш си нещата и идваш да се извиниш на майка ми!
— В момента работя. След два дни представям проект на стойност четиридесет милиона лева.
— Не ме интересува проклетият ти проект! — той удари с юмрук по бюрото, моливите се разпиляха по пода. — Ти си ми съпруга и мястото ти е у дома, когато родителите ми пристигат!
Въздухът в ателието натежа, а тишината стана почти болезнена, сякаш всички очакваха какво ще направи тя в следващия миг.
