Елена вече посягаше да затвори, когато изведнъж осъзна, че връзката не е прекъсната. От слушалката прозвуча друг глас – рязък и познат до болка. Беше Маргарита Радославова.
– Николайчо, приключи ли най-после с приказките с онази богаташка? – процеди тя с раздразнение.
Елена застина. За нея ли говореха? Пръстите ѝ се вкочаниха около телефона, а дъхът ѝ заседна в гърлото.
– Да, мамо – въздъхна Николай Огнянов. – Пак започна да разказва за подаръци. Непрекъснато ни натяква колко може да си позволи.
– Омръзна ми от великодушието ѝ – продължи свекървата с отровна нотка. – Все помага, все плаща, а аз до нея се чувствам като просякиня. Само подчертава колко е над нас.
Светът на Елена се срути за секунди. Краката ѝ омекнаха и тя се отпусна безсилно на стола. Хората, които смяташе за свое семейство, говореха за нея с прикрита омраза.
– Мамо, скоро всичко ще се обърне в наша полза – прошепна Николай. – Нали ти казах, че се консултирах с адвокат? Има начин да я накарам да прехвърли имуществото си на мое име.
– Как точно смяташ да го направиш? – в гласа на Маргарита се прокрадна жив интерес.
– Ще ѝ поднеса документи за подпис, уж стандартни формалности – обясни той спокойно. – Толкова е доверчива, че няма да се усъмни. Малко по малко ще прехвърля всичко на себе си.
Елена притисна длан към устата си, за да не извика. Мъжът, когото обичаше четири години, хладнокръвно кроеше план да я ограби.
– А след това? – попита майка му одобрително.
– Първо ще измъкнем максимално средства за разни „семейни нужди“ – продължи Николай. – После ще подам молба за развод и ще я осъдя да ми изплати сериозна сума от личните си сметки.
– Браво, синко – засмя се Маргарита. – Можем и да измислим, че съм тежко болна. Ще поискаме пари за лечение в чужбина.
– Чудесна идея – съгласи се той. – След развода ще живеем спокойно, а Елена ще остане с празни ръце.
Тя прекъсна разговора без звук. Лицето ѝ бе мокро от сълзи, но в гърдите ѝ вече се надигаше не отчаяние, а твърдост. Двамата най-близки хора в живота ѝ бяха замислили да я използват като банкомат.
Елена избърса очите си и пое дълбоко въздух. Повече нямаше да бъде наивна.
Вечерта Николай се прибра в отлично настроение. Подсвиркваше си весело, докато окачваше палтото в антрето.
– Ели, слънцето ми, у дома съм! – извика той. – Ходи ли да видиш парцела за мама?
Без да каже дума, Елена постави върху кухненската маса папка с документи. Най-отгоре стоеше молба за развод.
– Какво означава това? – Николай грабна листа и пробяга текста с очи. Цветът на лицето му се стопи.
– Точно онова, което ти и майка ти заслужавате – отвърна тя спокойно.
– За какво изобщо говориш? Някаква нелепа шега ли е това? – опита се да се престори на объркан.
Елена го изгледа продължително, със студена решителност в очите, готова най-сетне да разкрие истинската причина за този неочакван край на брака им.
