— И още нещо — добавих, като наблюдавах как черна капка спирала бавно се разтича по бялата мивка. — Имам активиран автоматичен превод за наема на жилището на свекърва ми утре. Прекратете го. Окончателно.
Оставих телефона върху студения мраморен плот.
Разполагах с точно седем минути. След толкова управителят на лофта щеше да се изкачи при Светлана Димитрова с фактура за доплащане на алкохола и окончателната сметка, защото „плащането не е одобрено“.
И тогава ме осени още нещо — договорът за наема на това пространство, което тя обичаше да нарича „втория си дом“, всъщност беше оформен през моята фирма като корпоративно събитие.
Подсуших лицето си с хартиена кърпа и излязох. До входа ме чакаше Александър.
— Вени, стига… — започна той и посегна към ръката ми. — Мама се изнерви, каза го в афект. Върни се, извини се и да приключим. Все пак е възрастна жена…
Погледнах часовника му. 18:49.
— Знаеш ли, Александър — усмихнах се леко и той инстинктивно отстъпи назад, — възрастта не е извинение за разточителство. По-скоро е причина човек да се научи на пестеливост.
От залата се чу гласът на управителя:
— Извинете, възникна малък проблем с плащането… Александър, бихте ли дошли за момент? Картите ви са блокирани.
Подминах съпруга си и се насочих към масата, където Светлана Димитрова тъкмо вдигаше чашата за поредния тост. Видя ме, устните ѝ се изкривиха презрително и тя вече поемаше въздух, за да излее следващата доза отрова.
Изпреварих я.
В лофта се настани онова особено, гъсто мълчание, при което всички чуват всичко, но се преструват, че са погълнати от шарките по стените. Управителят — слаб младеж с прилепнал елек — стоеше до Александър и неловко пристъпваше от крак на крак. В ръцете му терминалът току-що беше изпискал кратко и подигравателно.
— Опитайте с друга карта — прошепна той. — Показва „отказана операция“ или „недостатъчна наличност“.
Александър нервно претърсваше портфейла си. Извади кредитна карта, допря я до устройството. Отново същият звук. По челото му избиха ситни капчици пот. Погледна към майка си. Тя беше застинала с вилица във въздуха, на която трепереше парче желирано месо.
— Александре, какво става? — повиши тон тя, опитвайки се да запази образа си на домакиня на вечерта. — Пак ли банките ви правят номера? Кажи им, че тук има сериозни хора, не можем да чакаме!
Седнах спокойно срещу нея. Мократа ми блуза неприятно лепнеше по гърба, но не направих опит да я оправя. Взех нова салфетка и методично подсуших пръстите си.
— Няма никакъв технически проблем, Светлана Димитрова — казах равномерно. — Банката просто блокира съмнителна транзакция. Сто четиридесет и две хиляди лева не са малка сума. Особено когато се теглят от нечия чужда сметка.
Александър се обърна рязко към мен. В очите му се четяха паника и внезапно прозрение.
— Венета, какво правиш? Всички ни гледат! Ще поговорим после, само отключи картата. Излагаме се.
— Излагаме се? — наклоних глава. — Да стоя с мокра коса пред приятелите ти — това е унизително. А това тук е просто финансова дисциплина. Миналата седмица, когато поисках пари за допълнителните уроци по английски на Лъчезар, ти ми каза: „Трябва да стегнем коланите, кризата е сериозна“. Е, стегнах ги. С точно 142 300 лева.
Управителят се прокашля притеснено:
— Ако сумата не бъде уредена до пет минути, ще трябва да освободите залата. След вас имаме почистване и нощно събитие. А алкохолът се заплаща отделно — там има още 28 хиляди лева.
Светлана Димитрова бавно остави вилицата. Самодоволната ѝ усмивка се стопи, по лицето ѝ избиха червени петна. Разбра. Осъзна, че „успелият син“, който щедро черпи, всъщност е платил с достъп до моята заплата.
— Безсрамница — изсъска тя, навеждайки се към мен през масата. — Нарочно съсипа празника ми! Пред всички! Синът ми те измъкна от мизерията, вписа те в жилището си…
— Първо, апартаментът е общ — купен с ипотека, при която първоначалната вноска дойде от продажбата на стаята на баба ми във Враца — отвърнах спокойно. Гласът ми прорязваше тишината. — И второ — за жилището. Александър, забравих да ти кажа: спрях автоматичното плащане за наема на майка ти. Утре беше падежът, нали? Тридесет и две хиляди и четиристотин лева. Радка от банката…
