— Седни и млъкни — не извиси тон, но думите на Светлана Димитрова прозвучаха като тънка струя отрова. Гледаше ме втренчено между веждите. — Не разваляй празника на сина ми с тази кисела физиономия.
Около масата бяха насядали близо двайсет души: нейни бивши колеги от управлението по образование, някакви роднини от Враца и приятели на Александър, които още през първия час на тържеството видимо бяха прекалили с алкохола. В наетото лофт-пространство на „Радищев“ въздухът тежеше — миришеше на скъп кетъринг и задушлив парфюм. Поводът беше шестдесет и четвъртият ѝ рожден ден. Не кръгла годишнина, но тя бе решила, че точно сега е моментът.
— Александър — докоснах съпруга си по рамото, без да удостоявам свекърва си с поглед. — Утре в пет сутринта трябва да шофираш. Стига с този коняк. Ще ти сипя сок.
Той трепна, сякаш някой го беше пернал. Винаги ставаше така в нейно присъствие — смаляваше се, прегърбваше рамене, губеше самоувереността, с която в отдела си по продажби в „Лоджистик Груп“ играеше ролята на голям началник.
— Марина, пак ли започваш… — измърмори, вперил очи в чинията със салата. — Все пак е празник… мама…
— Не започвам. Само ти напомням, че имаш път.
И тогава се случи онова, което никога няма да забравя. Светлана Димитрова протегна ръка към каната. Реших, че ще си налива вода. Вместо това хвана моята чаша — наполовина пълна с минерална вода и лед — и я обърна директно върху главата ми.
Студът ме прониза. Водата се стече по врата ми, попи в новата копринена блуза от „12 Storeez“, за която миналата седмица бях дала над дванайсет хиляди лева. Косата ми залепна за лицето, спиралата се разтече, а една ледена капка увисна на върха на носа ми.
Настъпи тишина. Такава, че се чу как в кухнята падна прибор. Двайсет чифта очи се впиха в мен. Някой от роднините от Враца хълцна неловко.
— Ставай от масата — каза тя тихо, но отчетливо. — Докато не се научиш да уважаваш майката на съпруга си и стопанката на този дом. Вън, казах. Александър, сипи ми вино.
Погледнах го. По навик, може би, очаквах реакция. Той беше ален, съсредоточен в шарките на салфетката. Ръката му посегна към бутилката пенливо. Дори не ме погледна.
— Мамо, не е нужно така… — прошепна, но все пак ѝ наля.
Не вдигнах скандал. Не креснах. Вътре в мен нямаше буря — само празнота и лед. И не заради водата. Изправих се бавно; столът изскърца по бетонния под.
— Мамо? — Лъчезар, седемгодишният ни син, ме гледаше от ъгъла, където играеше на конзолата с другите деца. В очите му имаше чист страх.
— Всичко е наред, миличък — успях да кажа спокойно. — Отиди да играеш. Идвам след малко.
Обърнах се към тоалетните. Чувствах погледите им по гърба си. Светлана вече разказваше нещо високо на приятелката си, опитвайки се да удави неловкото мълчание със смях.
Заключих се в една от кабинките и се подпрях на студения мрамор на мивката. От огледалото ме гледаше жена с размазани очи и мокър перчем.
Извадих телефона си. Благодарение на калъфа беше сух. 18:42.
„Стопанката на този дом“, значи?
Отворих приложението на банката. Статутът ми беше „Премиум“ — не заради заплатата на Александър, а защото през моите сметки минаваха оборотите на фирмата, когато трябваше бързо да се прехвърлят застраховки по логистични договори.
Сред последните операции светеше сума: 142 300 лева.
МСС код: 5812 — ресторанти.
Статус: „В обработка“.
Сметката за днешния банкет. На входа Александър театрално беше допрял картата си до терминала за аванс. Само че картата бе вързана към моята сметка. Към семейния фонд, който аз захранвах от всяка премия. Той отлично знаеше това, но явно бе решил, че майка му „заслужава“.
Натиснах бутона за връзка с личния ми консултант. Часът беше 18:44.
— Здравейте, Радка? Обажда се Венета Вълкова. Искам да бъде спряна транзакцията от 18:15 за 142 хиляди лева. Подозирам измама. Освен това желая незабавно преиздаване на картата с пълно блокиране на старата.
— Г-жо Вълкова, виждам операцията — гласът ѝ остана делово хладен. — Все още не е потвърдена от обслужващата банка. Ако потвърдите съмнение за измама, ще задействам отказ и ще блокирам всички карти към сметката.
— Потвърждавам — отвърнах ясно и без колебание.
