— Изобщо не пия. Нито по празници, нито през уикенда — гласът ми остана спокоен. — Ако обаче имате съмнения, действайте по реда: отстраняване от управление, протокол, двама свидетели, изправен и сертифициран дрегер. Ще дам проба пред камера.
По лицето му плъзнаха алени петна, неравни и гневни. На този пуст, напукан от жегата път нямаше жива душа, която да стане поемно лице.
— А-а, законите си ги знаем, значи? — процеди той през зъби и изплю върху асфалта до предната ми гума. — Уредът е на проверка. Викам паяка, колата ти заминава на наказателен паркинг, а ние двамата — в районната болница за кръвна проба. Ще изгубиш половин ден и още толкова нерви. Съгласна ли си?
— Повикайте паяка — отвърнах равнодушно. — И впишете в протокола, че техническо средство на място няма.
Той изсумтя шумно, като разярено животно. Ясно беше, че сценарият му се разпада. Протегнах се към чантата на съседната седалка, извадих телефона си и включих камерата. Оставих го на таблото, насочен към прозореца.
— Тия номера какви са? — дръпна се рязко, щом забеляза червената точка на записа.
— Документирам разговора ни — повиших леко тон, за да се чуе ясно. — Служителят отказва да се представи, отправя обвинения без доказателства и заплашва с наказателен паркинг без съставен протокол. Моля, назовете трите си имена и званието си.
Това явно преля чашата. Човек, свикнал никой да не му противоречи на този участък от пътя, не понесе откритото неподчинение.
— Ах ти… ще ме снимаш, така ли?!
Ръката му светкавично се пъхна през отворения прозорец. Изтръгна шофьорската ми книжка от пръстите на лявата ми ръка.
— Какво правите? Върнете документа! — наведох се напред.
— Няма документ — изсъска той, задъхан.
Хвана пластмасовата карта с две ръце, стисна я и я прегъна рязко. В нагорещения въздух се чу сухо изпукване. После дръпна в противоположни посоки — и книжката се разцепи. Смачка парчетата и ги метна зад гърба си. Розовите късчета полетяха към дълбокия канав, обрасъл със сухи бодили.
— Хайде, върви пеша, щом си толкова умна! — засмя се той презрително. — Караш без книжка и после се жалвай, на когото щеш. Ще кажа, че сама си я счупила, след като те хванах. Никой няма да ти повярва.
Останах неподвижна. Гърлото ми беше пресъхнало — не от жегата. В съзнанието ми изплува бащата на колежка — обикновен пенсионер. Преди половин година на подобен път от него бяха изтръгнали последните му спестявания. Тогава му прилоша сериозно, възстановяваше се дълго, а семейството му мина през истински ад.
Разкопчах предпазния колан. Щракването отекна необичайно силно в тишината. Отворих вратата толкова рязко, че инспекторът инстинктивно отстъпи крачка назад. Подметките на маратонките ми изскърцаха по нагорещения чакъл.
