— Ако смяташ, че в този дом майка ти командва всичко, тогава аз съм излишна тук! — отсече съпругата и тресна вратата зад себе си.
— Пак ли си купила обезмаслена извара? Това не е храна, а вода в опаковка — никаква полза от нея.
Елена откъсна поглед от телефона си. Надежда Стоянова стоеше пред отворения хладилник и оглеждаше етикета, като надничаше над рамката на очилата си. Утринното слънце нахлуваше през прозореца и осветяваше прашинките, които се въртяха из въздуха.
— На мен ми харесва — отвърна спокойно Елена и остави лъжицата.
— Харесва ти… Мъжът трябва да яде истинска храна. Александър от дете е свикнал с домашна извара — аз лично му я купувах от пазара. А това какво е? Пълно с химия.
Александър Цветанов седеше на масата, вперен в лаптопа си. Челюстта му леко се стегна, но очите му останаха приковани към екрана. Елена чакаше да каже нещо — поне една дума. Миговете се нижеха бавно. Междувременно Надежда Стоянова извади кофичка със заквасена сметана, подуши я, намръщи се и я прибра обратно.
— Александре, искаш ли каша? — попита тя.
— Да, мамо — промърмори той, без да вдигне глава.
Елена остави лъжицата. Вкусът на изварата внезапно ѝ се стори безличен. Стана, изсипа остатъка в кошчето и напусна кухнята, усещайки втренчения поглед на свекърва си в гърба. В коридора се спъна в кашон — един от близо двайсетте, подредени покрай стената вече четвърти месец.
Надежда Стоянова трябваше да остане при тях за седмица. Най-много две. В нейния апартамент започнал ремонт — сменяли тръбите по целия щранг и обещали бързо да приключат. Именно Александър настоя майка му да се премести временно при тях.
— Мамо, защо да търпиш прах и шум? При нас има достатъчно място.
Тогава Елена се съгласи. Наистина жилището беше просторно — ново строителство, двустаен апартамент с широка кухня. Свекървата пристигна с два куфара и една голяма чанта. Само седмица по-късно Александър донесе още три кашона.
— Ремонтът ще се проточи — обясни той. — Работниците открили проблем с инсталацията.
Кутиите останаха в коридора. После се появиха още — с посуда, която „не било редно да се оставя без надзор“. Накрая докараха и телевизора от спалнята на Надежда Стоянова.
— Тя така заспива — на фона на новините — поясни Александър, докато го наместваше в хола срещу дивана, където майка му вече спеше.
Работният кът на Елена до прозореца беше изместен. Папките с документи се озоваха в спалнята. Любимото ѝ кресло за четене бе натикано в ъгъла — там пречеше най-малко.
Вечерите телевизорът гърмеше до полунощ. Надежда Стоянова превключваше от сериал на сериал през петнайсет минути. Елена затваряше вратата на спалнята, но звукът пак проникваше през пролуките.
— Няма ли да помолиш майка си да намали? — попита веднъж тя Александър.
— Не го прави нарочно. Просто не чува добре — отвърна той.
Елена лежеше със широко отворени очи и слушаше как някаква героиня на екрана ридае заради изневяра. Александър се обърна към стената и след минута вече похъркваше.
В събота Елена обичаше да приготвя по-сложни ястия. Търсеше рецепти в интернет, разглеждаше кулинарни форуми и си набелязваше нови идеи за следващия уикенд.
