От тоалетката бяха изчезнали парфюмите ѝ, кремовете, дори онзи нов бански, който си беше купила специално за лятната почивка.
Сякаш Гергана никога не беше живяла в този апартамент.
На следващия ден телефонът на Данаил изписка. Кратко съобщение:
„Сбогом, Данчо. Щом ти не можеш да ми осигуриш море, аз като хубава жена сама ще си го намеря. Не тъгувай — и без това трезвен не си кой знае какъв подарък. Гергана.“
Под текста имаше снимка. Гергана — на фон от тюркоазена вода, с широка лятна шапка и къса рокля с дръзко деколте. В ръката ѝ — шарен коктейл. До нея стоеше висок мъж с брада, облечен в снежнобяла риза. И двамата сияеха, притиснати един към друг, с усмивки, които не оставяха място за съмнение.
Данаил се взираше в екрана, сякаш гледа нещо нереално. Какво означаваше това? Наистина ли беше заминала с друг? А домът им? Общият им живот? Бракът, подписът в акта — всичко това просто се изпарява ли?
Три дни не излезе от жилището. Започна с бира, после мина на ракия, а накрая — на някаква тъмна течност в пластмасова бутилка, чийто произход дори не помнеше. Телевизорът работеше без звук, само светеше в празната стая. Тишината се нарушаваше единствено от жалното мяукане на гладната котка, която преживяваше с трохи, откраднати от масата, докато стопанинът ѝ лежеше замаян на дивана.
Гергана беше изчезнала — като дим, разтворен във въздуха.
На седмия ден входната врата се отвори и Надежда се прибра от почивката си. Загоряла, освежена, със слънчеви очила и магнитче с камила в ръка.
— Сине, върнах се! — обяви тя бодро. — Нямаш представа колко прекрасно беше! Морето — кристално чисто, храната — като в изискан ресторант. Е, прекалих с гроздето и един ден прекарах в стаята, но каква стая само! Гледката към басейна беше невероятна. А между другото, къде е Гергана?
Данаил седеше в креслото — необръснат, подпухнал, по износен потник и бельо. Пред него — празна бутилка и чиния със засъхнала паста.
— Гергана… е на море — отвърна дрезгаво. — Замина с любовник. Още на следващия ден след като ти тръгна. Изпрати ми съобщение — че си тръгва, защото не съм ѝ осигурил море. После снимка… Прегърнала някакъв брадат тип, с коктейл в ръка.
Надежда застина насред стаята. За миг не продума, после избухна:
— Какво чувам?! Това някаква шега ли е? И ти си позволил жена ти да избяга така? Мъж ли си изобщо? И кой е този брадатият тип?
