— Собственичката е заявила, че никого не е упълномощавала да влиза в жилището — отвърна полицаят сухо. — Алармата се е задействала съвсем основателно. Очакваме човек с пълномощно и документи.
Не след дълго на прага се появи Габриела Тодорова. Щом я видя, Светлана Данаилова рязко се изправи от стола.
— Габи, кажи им, моля те! Обясни, че сме близки хора! Анна просто е пропуснала да ни предупреди, тя винаги е била малко разсеяна…
Погледът на Габриела беше студен и твърд. Тя измери леля си с открито презрение, сякаш пред нея стоеше не роднина, а нещо нередно и неприятно.
— Анна не пропуска такива неща. Тя предвиди всичко. Беше сигурна, че ще опитате да се вмъкнете.
— Как не те е срам! — изпищя Йоана Колева. — Ние сме ѝ семейство!
— Семейство не разбива врати с щанга — прекъсна я Габриела. — Анна няма да оттегли жалбата. Помолих обаче случаят да не стига до съд, ако още сега върнете ключовете и повече не се доближавате до блока.
Светлана сякаш се смали. Цялата ѝ настъпателност се стопи, а на лицето ѝ остана единствено горчивина.
— Ех, неблагодарница… — прошепна дрезгаво тя. — Родната си майка предаде на полицията. Ще дойде ден да си спомни думите ми.
Два дни по-късно Габриела получи обаждане от Анна Борисова. Връзката прекъсваше — тя се намираше на далечна северна база.
— Продай апартамента, Габи. Не искам повече да го имам.
— Ани, ти сама избира всеки контакт и всяка плочка там…
— Не мога да се върна. Вътре усещам чуждия тежък парфюм на Йоана и мириса на майчиното предателство. Продай го. Преведи сумата по сметката ми. Ще си взема къща в Созопол. По-далеч от всички тях. Да не знаят дори адреса.
Анна излезе от фургона. Около нея се простираше безкрайна бяла пустош, без звук и без хоризонт. Леденият вятър пареше кожата ѝ, но тя не трепна. Спомни си как като дете лепеше разлепените си обувки със секундно лепило и си обещаваше, че някой ден ще ѝ бъде топло.
Сега ѝ беше топло. За първи път истински. Защото беше сложила окончателна точка, беше отрязала миналото и беше свалила от плещите си тежестта, която години наред я дърпаше обратно към скърцащото походно легло в хола на майка ѝ.
