— …как ви се отрази тази седмица? — довърши тя спокойно, сякаш обсъждаха времето.
Магдалена Вълкова пребледня, после лицето ѝ пламна.
— Ти в ред ли си? Знаеш ли какво си позволяваш?! Ще разкажа всичко на Радослав! Той ще те изхвърли от този дом!
Ралица повдигна рамене с престорена невинност.
— И за какво точно? Смятате ли, че Радослав ще повярва, че съм способна на подобни номера? Аз ще отрека до последно. Ще се разплача, ще кажа, че ме обвинявате без причина. А той ме обича — това и вие го знаете отлично.
Свекървата се смръщи и дори несъзнателно отстъпи крачка назад. Гледаше снаха си така, сякаш я вижда за първи път. От кротката и тиха Ралица не очакваше подобна твърдост. Но Ралица просто искаше да живее спокойно с човека, когото обича… а понякога за това се налага да отстояваш себе си.
Усетила колебанието ѝ, тя продължи по-уверено:
— Чуйте ме. И двете обичаме Радослав. Защо да си тровим ежедневието? Нека се разберем: вие не ме закачате, аз не ви закачам. Всеки си знае мястото.
— И ти мислиш, че можеш да ми навредиш? Да не си въобразяваш прекалено много? — изсъска Магдалена.
— Явно още не сте осъзнали. Искате ли още една такава седмица? Радослав вече ви гледа подозрително. Може да си мисли, че нещо не е наред… възрастта си казва думата. Дори търсеше информация за деменция в интернет. Представете си, ако реши, че не се справяте с елементарни неща… Домовете за възрастни хора не са мит.
Магдалена пламна от гняв и замахна, но Ралица не помръдна. Погледна я право в очите и твърдо заяви:
— Предлагам примирие. За последно. Иначе следващият път няма да е толкова безобиден. Знаете, че и аз имам влияние над Радослав.
Свекървата отвори уста да отвърне, да я скастри, да я постави „на място“. Но в съзнанието ѝ изплува изминалата седмица — провалените ястия, обърканото пране, непрекъснатите гафове, които я караха да се чувства безпомощна. Тя винаги се беше гордяла, че е примерна домакиня, а неуспехите я разклащаха из основи.
Най-болезнено обаче беше съжалението в погледа на сина ѝ. Не искаше Радослав да я възприема като немощна или объркана.
Ралица притисна още малко:
— Какво решавате? Това е последното ми предложение.
Настъпи кратка пауза.
— Добре… ти печелиш — промълви уморено Магдалена Вълкова и излезе от стаята. В гърдите ѝ заседна буца. Никога не бе предполагала, че ще изгуби надмощието си над това момиче.
Ралица проследи с поглед отдалечаващата се фигура и едва се сдържа да не подскочи от радост. Отдавна не се беше чувствала толкова лека и свободна. Знаеше, че вероятно предстоят още сблъсъци, но първата битка за спокойствието ѝ беше спечелена.
