— Това пък какво е?! Какво си изсипала в тази супа? Съвсем ли забрави как се готви?
Ралица Каменарова премигна объркано. Подобен тон от съпруга ѝ я свари неподготвена. Радослав Живков раздразнено бутна лъжицата настрани, рязко отмести столчето и се зае да си налива чай, като тихо мърмореше нещо под носа си.
— Радо, какво ти става?
— Денят ми беше ужасен, ясно ли е? Само това ми липсваше — да ме разпитваш! Остави ме на мира.
Той я стрелна с недоволен поглед. Истината беше, че не търсеше скандал, но напрежението от работата още клокочеше в него и му се искаше единствено тишина. В този момент всичко го дразнеше — дори присъствието на жена му.
Ралица остана в недоумение. Погледът ѝ неволно се плъзна към свекърва ѝ. Магдалена Вълкова седеше спокойно, с безизразно лице, сякаш случващото се изобщо не я засягаше, и невъзмутимо отпиваше от чая си.
Несигурна как да реагира, Ралица бавно се настани обратно и взе лъжицата. Радослав я наблюдаваше с прикрито любопитство. Винаги се беше чудил как може човек да готви, без да опитва ястието си. Тя внимателно доближи лъжицата до устните си.
Беше сигурна, че когато свари супата, вкусът ѝ беше съвсем различен — мек и балансиран, без излишна сол. Сега обаче солта беше натрапчива. Докато тя приготвяше вечерята и подреждаше масата, Магдалена непрекъснато се въртеше из кухнята… За съжаление, Ралица отдавна беше разбрала, че е безсмислено да се оплаква на Радослав от майка му. Реакцията му винаги беше една и съща: „Всичко си въобразяваш! Просто не я харесваш! Искаш да я изгониш, нали? Пак си я разплакала!“
След подобни сцени у нея угасваше всякакво желание да споделя. Разказваше му за работата, за приятелките си, за бъдещите си планове, но темата за свекърва ѝ старателно избягваше. Последният ѝ опит да се оплаче беше завършил с тежък скандал, който още помнеше.
Магдалена умело се възползваше от това. Дребни саботажи бяха станали част от ежедневието — сякаш още не можеше да приеме, че синът ѝ се е оженил без нейното одобрение. А щом Ралица се осмелеше да каже нещо, свекървата мигом влизаше в ролята на страдалка — сълзи, оплаквания, внезапно „влошено здраве“. И този номер неизменно действаше. С времето младата жена се научи да преглъща и да мълчи — така поне беше по-спокойно, макар понякога постъпките на Магдалена да я вбесяваха.
И сега Ралица само сви лице, остави лъжицата и улови насмешливия поглед на съпруга си. Повдигна рамене.
— Ако искаш, ще приготвя нещо друго.
— Късно е вече — отвърна Радослав, хвърляйки поглед към часовника си. — По-добре ми сготви нещо за утре за работа.
В стаята отново се възцари напрегнато мълчание, което сякаш предвещаваше, че това далеч не е краят на вечерта.
