Най-много я нараняваше фактът, че Радослав Живков почти винаги заемаше страната на майка си — дори когато беше очевидно, че Магдалена Вълкова прекрачва границата. Това усещане за второстепенност постепенно превърна огорчението на Ралица Каменарова в хладна решителност.
Към разсъмване вече имаше ясен замисъл как да обърне нещата в своя полза. Дори се учуди колко елементарно се оказа решението и как досега не ѝ е хрумвало. А предвид че работеше дистанционно от вкъщи, разполагаше с идеалните условия да го осъществи.
Още на следващата сутрин започна.
— Радо, този месец съм затрупана със задачи. Едва смогвам с работата, камо ли с домакинството… — подхвърли тя с уморен тон.
Той срещна умоляващия ѝ поглед и без колебание отвърна:
— Ще говоря с мама. Нека тя поеме готвенето и каквото има из къщата засега.
Ралица му се усмихна признателно и го целуна по бузата. Не знаеше колко време ще ѝ трябва, но беше сигурна в едно — трябва да действа веднага.
Същата вечер вечерята се превърна в малък провал. Картофите бяха толкова солени, че не ставаха за ядене, а в каната с компот плуваха странни трохи. Магдалена Вълкова хвърляше остри погледи към снаха си, ала нямаше как да докаже нищо.
На следващия ден от пералнята излязоха дрехи в агресивно розов оттенък. Малко по-късно две щипки „случайно“ се оказаха разхлабени и любимият панталон на Радослав полетя от балкона право на улицата.
Седмицата се оказа истинско изпитание за Магдалена. Всичко ѝ се изплъзваше от ръцете — я манджата загаряше, я прането се съсипваше, я нещо мистериозно изчезваше. А най-дразнещото беше спокойствието на Ралица. Тя изглеждаше необичайно уравновесена, дори безразлична.
Накрая свекървата не издържа.
— Ралице, трябва да поговорим!
— Много съм заета — отвърна тя, без да откъсва очи от екрана на лаптопа, където всъщност вървеше сериал.
— Ще намериш пет минути! — настоя Магдалена.
— Добре, слушам ви.
— Искам да те гледам в очите! Ти ли ми правиш тези номера? Нарочно ли ми пречиш?
Ралица очакваше подобен разговор, макар да предполагаше, че ще се случи по-рано. Тя повдигна вежди и прие изражение на искрено недоумение.
— Магдалена Вълкова, за какво говорите? Нямам представа какво намеквате. Аз нищо не съм ви сторила.
Свекървата я изгледа строго и посочи с пръст.
— Нищо ли? Цяла седмица всичко ми съсипваш!
В този миг Ралица усети как първоначалният ѝ план — да отрича до край — започва да се пропуква. Нещо в тона на Магдалена я накара да промени тактиката. Тя се усмихна едва забележимо, кимна леко и разтвори длани.
— Да, от вас нищо не може да се скрие. Като гледам колко бързо се досетихте, явно сте разбрали повече, отколкото предполагах…
