— Моля ви, уважаема тъще, не пипайте в дома ми неща, които не сте подредили вие! Защо преместихте креслото ми? Кой ви даде това право? Нима трябва аз да се нагласям към вашите правила в собствения си апартамент? — извика извън себе си обикновено уравновесеният Калин Велизаров към приятната на вид възрастна жена.
Живка Данаилова само се усмихваше смутено и поглеждаше към дъщеря си, сякаш очакваше подкрепа. В очите ѝ се четеше искрено недоумение — тя действително не разбираше с какво е предизвикала подобна реакция.
Преди няколко седмици тя бе пристигнала в дома на Полина Орлова и съпруга ѝ. Още в първите дни на Калин му се стори, че спокойният му живот се е превърнал в истинско изпитание. Тъщата се намесваше във всичко — от подредбата на мебелите до ежедневните им навици.
И преди бе идвала, но тогава гостуванията ѝ траеха по ден-два. Дори за това кратко време успяваше да поучи младото семейство как „се правят нещата както трябва“. Даваше наставления на дъщеря си какви ризи да купува на мъжа си, как се мие подът „по правилния начин“ и как се глади без гънки. И неизменно повтаряше:
— Храни съпруга си по-сериозно! Виж колко е слаб! Изпечи му баница, направи му домашни кюфтета, та да му дойде сила!
Полина търпеливо обясняваше, че Калин сам ограничава храната си, защото внимава с теглото. Не обича тестени изделия и избягва тежки ястия. Но майка ѝ не приемаше тези аргументи — за нея мъж без солиден апетит беше нещо нередно.
Сега Живка Данаилова още от прага се зае да „въвежда ред“. Едва оставила куфара, тя се отправи към банята и започна усърдно да търка плочките. Полина я последва притеснена.
— Мамо, какво правиш? Банята е чиста!
— Чиста? Погледни този жълтеникав налеп! Ти си изморена от работа, нямаш време. Спокойно, ще помогна.
— Това не е налеп, а ефектът на плочките — нарочно са състарени. Такъв е дизайнът! И струват цяло състояние, моля те, не ги търкай!
— Тогава ги сменете. Нима нямате средства? Ако е въпрос на пари, ще ви дам назаем. Аз съм сама, много не ми трябва.
Калин наблюдаваше сцената мълчаливо, после само поклати глава и се оттегли. Не изпитваше никаква радост от това гостуване, но си напомняше, че по-възрастните заслужават уважение. Реши да преглътне раздразнението поне за няколко дни — не искаше открит конфликт.
Досега отношенията им бяха повърхностни. Когато Живка идваше, той обикновено беше на работа. А те с Полина я посещаваха рядко — по празници, с подарък в ръка, за кратко и от учтивост.
От разказите на съпругата си Калин знаеше, че тъщата има властен характер. Свикнала е да командва и да определя правилата. Освен това бе отгледала Полина сама и продължаваше да я възприема като малко момиче, въпреки че дъщеря ѝ отдавна бе преминала трийсетте.
Но с пристигането си Живка не се ограничи само с банята. На следващата сутрин стана рано, за да приготви закуска. Когато младите се събудиха, масата вече беше сложена.
В чиниите ги чакаха яйца, плуващи в мазнина, и обилно запържени парчета сланина. Полина едва прикри гримасата си. Като дете често бе пропускала закуска именно заради подобни тежки ястия — не можеше да понася яйцата, удавени в олио.
След като заживя отделно, тя замени тези гозби с леки омлети и овесени каши. И тази сутрин смяташе да направи същото, но майка ѝ я бе изпреварила.
Калин споделяше вкусовете на жена си, затова видът на мазната закуска изобщо не го въодушеви.
— Живка Данаилова, благодаря за старанието — каза внимателно той. — Но днес ще пропусна. Ще хапна нещо по-леко в офиса.
Полина усещаше недоволството му, макар че той се стараеше да бъде учтив. В същото време не искаше да нарани майка си. Затова седна и започна механично да взема от яйцата, преглъщайки без желание.
Щом двамата излязоха за работа, Живка Данаилова реши да направи основно почистване. Първата ѝ цел бяха гардеробите. Според нея старите дрехи заемаха излишно място и създаваха безпорядък.
Тя искрено не можеше да проумее защо Полина пази онези прокъсани дънки… и именно това недоумение щеше да постави началото на следващия конфликт в този дом.
