Четири дни по-късно на вратата се позвъни настойчиво. Надежда Живкова и Лора Стоянова влязоха без излишни поздрави — самоуверени, с папка документи в ръце и изражение на хора, убедени в победата си.
— Подписвай тук — Лора тръсна върху масата исковата молба. — Оспорваме завещанието. Свидетелите са подготвени. Адвокатът ни гарантира успех.
— Хайде, стига сме се бавили — добави свекървата и почука с нокът по листовете. — Да приключим този цирк.
Елена пое химикалката, задържа я за миг над хартията, после спокойно я остави. Отвори чекмеджето и извади малка флашка.
— Това са записи от камерите в кабинета на Борис Филипов — гласът ѝ беше равен. — Инсталира ги за сигурност. На тях се вижда как лично изготвя завещанието и разговаря с нотариуса. Напълно адекватен е. Осъзнава всяка дума. А това — тя постави до флашката тефтер — е дневникът му. В него е записал защо оставя всичко на Даниела Ангелова.
Надежда рязко посегна към устройството, но Елена улови китката ѝ.
— Спокойно. Това е копие. Оригиналът е при нотариуса.
— Ти в ред ли си? — Лора скочи от стола. — Отказваш се от парите? От всичко?
Елена се изправи.
— В съда ще застана като свидетел на защитата. Ще потвърдя, че Борис сам взе решението. И че сте подготвили фалшиви свидетели, за да излъжете магистратите.
Настъпи такава тишина, че се чу как отвън профуча автомобил.
— Предаде паметта му — прошепна свекървата, пребледняла. — Предаде семейството. Кълна те, ще останеш сама и ще съжаляваш.
— Сама съм от деня, в който го загубих — отвърна тихо Елена. — Единственото, за което бих съжалявала, е ако продължа да се лъжа коя беше истината.
Надежда се обърна и тръгна към изхода. Лора я последва, хвърляйки през рамо:
— Ще заведем делото и без теб! Не ни трябваш!
— Опитайте — каза Елена спокойно. — И бъдете готови съдът да чуе за купените ви свидетели.
Вратата се затръшна.
Два месеца по-късно Даниела замина за операция. Елена ѝ помогна с документите, уреди връзката с клиниката в столицата и проследи всяка подробност. Мартин Овчар и Ванеса Борисова останаха при баба си, а Елена ги посещаваше редовно — носеше продукти, помагаше с уроците, опитваше се да внесе усещане за сигурност.
Въпреки предупрежденията Надежда Живкова подаде иск. Делото приключи в рамките на едно заседание. Елена представи видеозаписите и дневника. Адвокатът на свекървата се опита да я притисне с въпроси, но отстъпи, щом съдията поиска обяснение за съмнителните свидетели. Лора се обърка в показанията си и противоречията ѝ станаха очевидни. Искът беше отхвърлен, а съдът отправи официално предупреждение за опит за подвеждане.
След заседанието Надежда излезе, без да погледне снаха си. Лора крачеше след нея, възмутена и шумна. И двете обаче знаеха, че са загубили — и че в града ще се говори как са се опитали да отнемат наследството на болна жена с деца.
Елена постепенно се върна към обичайния си ритъм — работа в социалните служби, малкият апартамент, вечерите в тишина. Понякога вадеше снимка на Борис и се питаше дали е обичала истинския човек или само образа, който ѝ е показвал.
Отговор така и не намираше.
Към края на лятото Даниела се върна от столицата — отслабнала, но жива. Интервенцията бе успешна. Предстоеше възстановяване, но лекарите даваха добри прогнози.
Елена реши да ги посети още същия ден.
