Температурната цел падна на +10 градуса. След това заключих контролния панел с парола, известна единствено на администратора на сървъра — тоест на мен.
— Безмилостно — кимна одобрително Александър Филипов. — Но могат да запалят камината.
— Разбира се. Ако открият дърва. Поставката е празна, а навесът отзад е със смарт ключалка. Достъп нямат.
Изминаха около тридесет минути. Мобилният на Александър иззвъня. На дисплея — Невена Руменова.
— Сашо! — писъкът ѝ проряза слушалката. — Нещо сте развалили! Радиаторите са ледени! Тук се вкочаняваме! Има деца!
— Какви деца, мамо? — попита той равнодушно. — Нали спомена юбилея на леля Донка?
— Ами… нейните внуци! Какво значение има! Направи нещо! Мъж си все пак!
— Мъж, който не е канил гости — отвърна хладно той. — Вероятно системата е засекла чуждо присъствие и е включила защитен режим. От разстояние не мога да променя нищо. Най-добре си тръгнете.
— Масата е сложена! Пили сме! Няма как да караме! — истерично настоя тя. — Длъжен си да дойдеш и да оправиш това!
Наведох се към телефона.
— Дълговете се връщат, Невена Руменова. А за вашия случай такси „Комфорт плюс“ ще ви прибере удобно до града.
— Даниела Витошкиа, ти си вещица! — изсъска тя. — В гърдите ти няма сърце, само калкулатор!
— Епизод втори — прошепнах. — „Египетска тъмнина“.
Отворих менюто за осветлението.
— Знаеш ли, струва ми се, че им е прекалено светло за толкова „интимно“ семейно събиране.
С едно движение изгасих основните кръгове. Оставих само аварийната лента в коридора — бледа, примигваща през три секунди като пулс на умираща звезда.
Тъй като разговорът не беше прекъснат, чух суматохата директно.
— Ох! Нищо не се вижда! Нели, внимавай, ще стъпиш в салатата! — пищеше Невена Руменова.
Някъде издрънча порцелан.
— Това е гавра! Ние сме роднини! Имаме право!
— Право имат собствениците по нотариален акт — отвърнах спокойно. — А вие често казвате, че „светлината в душата е по-важна от електричеството“. Е, нека душите ви осветяват.
По звуците разбрах, че тя се лута, опипвайки стените, но среща единствено празно пространство — като коте, блъскащо се в бетон.
— Ще ви съдим! За тормоз! — изкряска тя, ала гласът ѝ пресекна и се превърна в дрезгаво грачене, сякаш някой беше откраднал сиренцето на стара врана.
— Трета стъпка — обърнах се към съпруга си. — „Симфония на възмездието“.
В тавана на къщата беше вградена мощна аудиосистема. Избрах специалния файл. Нито класика, нито рок. Това бе тестов запис — пронизителен бебешки плач, смесен със звук от перфоратор, използван за проверка на шумоизолацията, и плъзгачът на силата на звука бавно се придвижи нагоре.
