Гергана Ковача бавно свали телефона от ухото си и се втренчи в дисплея, сякаш очакваше оттам да ѝ се ухили самодоволната физиономия на Светлана Велизарова. След няколко секунди издиша тежко.
— Казвам ти — идваме у вас на палачинки цялото семейство, ама да си вземеш червен хайвер, ние празни палачинки не ядем! — бе изстреляла зълвата толкова високо, че дори котката на перваза отвори едно око и недоволно помръдна ухо.
— Здравей и на теб, Светлана — отвърна Гергана с онзи равен тон, който колегите ѝ наричаха „затишие пред буря“. — От кога обикновената събота се превърна в аристократичен прием? Какви са тези кулинарни изисквания?
— Ами Сирни заговезни са! — отсече роднината. — Традициите трябва да се спазват. С Мартин Борисов и момчетата ще сме у вас в два. Гледай да се постараеш. Заквасена сметана да е гъста, домашна — лъжицата да стои права. И да има хубава червена риба, нарязана. Айде, целувки, тичам на маникюр!
В слушалката прозвуча кратък сигнал и всичко утихна. Гергана остана насред коридора със смартфона в ръка, а в гърдите ѝ започна да клокочи възмущение.
— Александър! — извика тя към хола. — Ела да чуеш радостната новина. Сестра ти е решила да ни удостои с визита. С изисквания като на попзвезда.
От стаята се подаде Александър Филипов. Добродушен и уравновесен човек, но щом ставаше дума за по-малката му сестра, се смаляваше като ученик пред директор. Изслуша жена си и виновно се почеса по тила.
— Гери, хайде де… Роднини сме. Искат палачинки, какво толкова?
— Палачинки могат да си купят и от закусвалнята — отряза го тя и тръгна към кухнята. — Те искат хайвер. Риба. Фермерска сметана. Видя ли цените, Сашо? Едно бурканче струва колкото половин сметка за ток. А те са четирима. Плюс нас. Колко да взема — три? За да се наядат племенниците ти, които вече са по на двайсет и две и приличат на спортисти в тежка категория?
— Ще дам пари — предложи плахо той.
— Не е въпросът в парите, а в принципа! — трясна чайника върху котлона Гергана. — Това е нахалство. Нито веднъж не попитаха дали да донесат брашно или мляко. Идват като в „ол инклузив“ хотел — без гривни и без да плащат.
Тя се отпусна на табуретката и се замисли. Да откаже не можеше — Александър щеше да се разстрои, да ходи с поглед на наказан кокер, а свекърва ѝ веднага щеше да се обади с лекция за семейните ценности. Но и да издържа цяла армия с деликатеси, докато Светлана си прави маникюр, никак не ѝ се нравеше.
— Добре — произнесе тя изненадващо спокойно. — Искат хайвер — ще получат хайвер. Само че по моите правила.
Съботата се оказа сива и мрачна, но решителността на Гергана можеше да разпръсне и по-плътни облаци. Още от ранни зори тя се вихреше в кухнята. Замеси огромно количество тесто — почти цяла кофа. В печенето беше ненадмината, в това отношение никой не можеше да ѝ оспори уменията.
