Йоана сви рамене, сякаш темата не заслужаваше толкова напрежение.
— Какво значение има? Първо се развика, а после реши да разбереш как стоят нещата. Както винаги.
— „Както винаги“ ли? — Камелия усети как лицето ѝ пламва. — Аз просто…
— Просто първо отсъждаш, а после проверяваш фактите — довърши я спокойно дъщеря ѝ. — Помниш ли момчето от съседния вход, което набеди, че е откраднало колелото?
— Това беше различно! Неговото беше същият модел!
— А после се оказа, че си го е купил със спестяванията си — Йоана я гледаше право в очите, без укор, но искреността ѝ болеше повече от всяка нападка. — Или когато обяви леля Лидия за пиячка, а тя всъщност се лекуваше…
— Стига! — дланта на Камелия тресна по масата. Няколко глави от съседните маси се извърнаха към тях. — Разбрах те.
Настъпи неловко мълчание. Край тях мина сервитьор — хлапак, едва на двайсет, вероятно студент, който изкарваше джобни пари. Беше слаб и висок, досущ като онзи Стоян от третия етаж, който лятото работеше като спасител, а зиме разнасяше писма. Чудеше се къде ли е сега.
— Съжалявам — каза накрая Камелия по-тихо. — Понякога действително избързвам със заключенията.
Йоана се усмихна — същата онази детска усмивка, с която навремето показваше бележника си с отлична оценка.
— Тогава… родителите на Радослав могат ли да дойдат?
— Могат, разбира се. — Камелия кимна. — Отмених резервацията на семейството от Плевен. Казах им, че ще има ремонт във входа.
— Но това не е вярно…
— Да, излъгах — махна с ръка тя. — Ще си намерят друго място.
Дълбоко в себе си знаеше, че решението ѝ не е само жест към дъщеря ѝ. Любопитството ѝ я глождеше. Директор на завод… такъв обрат не се случва всеки ден.
Юлската жега се стовари над града като похлупак върху вряща тенджера. Камелия, както беше намислила, се премести временно при Нели Вълкова, но още от сутринта се отби да прегледа апартамента преди пристигането на гостите.
— Прахът се е настанил навсякъде — прокара пръст по рафта с книгите и го показа на Йоана. — Нали обеща вчера да минеш и да почистиш?
— Не успях — оправда се Йоана, докато оправяше чистите чаршафи. — Радо имаше проблеми в службата и стояхме до късно.
— Какви проблеми пък? — Камелия вече търсеше парцал.
— Нещо около нов проект… началникът му пак се заяжда — отвърна неопределено тя.
Камелия изсумтя.
— Странно. Син на директор на завод, а го тормозят и не го повишават.
— Знаеш, че Радослав работи другаде — намръщи се Йоана. — Още отначало каза, че не иска да се урежда по роднинска линия.
— Благородно, няма спор… — започна Камелия, но звънецът я прекъсна.
На прага стояха родителите на Радослав. Двама хора на средна възраст, облечени семпло, но елегантно. Никакви натрапчиви златни ланци или тежки пръстени, както си ги беше представяла.
— Добър ден, госпожо Странджанска — подаде ръка Христофор Кирилов. — Синът ни често говори за вас.
Ръкостискането му беше твърдо, уверено.
— Добре дошли. Заповядайте — отвърна тя и ги покани вътре.
— Прекрасен дом имате — възхити се Виолета Валентинова, оглеждайки се. — А гледката към морето е великолепна!
Гордостта приятно погъделичка Камелия.
— Локацията е чудесна. Съпругът ми настоя да купим точно този апартамент, когато цените бяха три пъти по-ниски от сегашните.
Настаниха се в кухнята, където Йоана вече подреждаше чаши за чай.
— Радослав къде е? — попита Христофор, докато сядаше.
— Задържаха го в офиса. Обеща да дойде за вечеря — отвърна Йоана.
— Все работа му е в главата — каза с топлота Виолета. — Прилича на баща си.
Христофор се усмихна.
— Само че той предпочете да върви по свой път. Държи на независимостта си.
— Такъв си е — включи се Камелия, поставяйки бонбони на масата. — Инат понякога.
— Упорит, но в добрия смисъл — бързо уточни Йоана.
— Именно — кимна Христофор. — Госпожо Странджанска, ако позволите, бих искал веднага да уточним финансовата страна. Радослав спомена, че предпочитате плащане в брой?
Камелия леко се смути.
— Да, по-удобно ми е така… макар че можем да го обсъдим и по-късно.
— Предпочитам всичко да е ясно от самото начало — отвърна той спокойно и извади плик от вътрешния джоб на сакото си. — Тук сме подготвили сумата за двете седмици, по цената, която…
