Последното изречение Гергана вече бе насочила не към роднините си, а към жената, която беше наела къщата и стоеше уплашена от другата страна на портата.
Майка ѝ протегна ръка към телефона. Антон, без да каже нито дума, ѝ го подаде.
— Гергана, даваш ли си сметка, че ни правиш за смях пред напълно непознати хора? — каза тя с натрупана обида в гласа. — Добре, нас ако не ни жалиш, поне за момчетата можеше да помислиш.
— Мамо, тези хора са пристигнали точно в деня, за който са направили резервацията си, и са платили цялата сума — отвърна Гергана сдържано. — Вие се появихте без покана, без уговорка и без мое съгласие. Затова няма нужда да устройвате сцени пред порта, която в момента принадлежи на други хора за времето на почивката им.
Майка ѝ сви устни, видимо недоволна. Този път обаче не намери какво да добави. Обърна се рязко и тръгна обратно към колата.
Гергана нямаше никакво намерение да плаща цената за чуждата самоувереност.
В разгара на летния сезон свободно място по морето се оказа почти невъзможно да се намери.
Антон започна да звъни наред по къщи за гости, малки семейни хотели и квартири в района. Часовете минаваха, телефонът му не спираше, но навсякъде отговорът беше един и същ — заето. Едва привечер успя да открие две свободни стаи. Условието обаче никак не му хареса: нощувката излизаше около триста и осемдесет лева на ден. Храната не беше включена, а до плажа трябваше да се ходи с кола.
Още на следващата сутрин майка им обяви, че на нея такава почивка ѝ е напълно достатъчна. Купи си билет за връщане и си замина.
Антон, Виолета и децата останаха още известно време и продължиха да търсят по-поносим вариант. Накрая намериха хотел на по-ниска цена, но той се намираше на около четиридесет километра от курортното селище.
Дори и там семейството издържа само седмица.
След това Антон, жена му и двамата им синове събраха багажа, натовариха го в колата и потеглиха към дома.
Няколко дни по-късно Гергана получи съобщение от Виолета.
Към него беше прикачена снимка на касова бележка за двете стаи, които били наели.
Под снимката Виолета беше написала:
„Заради теб се наложи да дадем тези пари. Върни ни поне половината.“
Гергана запази и съобщението, и снимката.
Не отговори.
Хората, които предварително бяха резервирали къщата ѝ, изкараха спокойно всичките три седмици, за които бяха платили.
Преди да си тръгнат, жената сама се обади на Гергана. Благодари ѝ за почивката и призна, че случката пред портата в първия момент много я била изплашила.
В началото си помислила, че е станала жертва на измама — че една и съща къща е била дадена едновременно на две различни семейства.
Едва след разговора с Гергана разбрала, че двойна резервация изобщо няма. Просто роднините на собственичката били решили да се настанят там, без да питат и без да имат разрешение.
До края на август Антон почти не общуваше със сестра си.
Едва когато месецът наближи края си, Гергана получи първото му съобщение след онази история:
„А може ли поне през септември да дойдем за един уикенд? Къщата тогава вече ще е свободна, нали?“
Гергана прочете написаното, отвори обявата, която беше публикувала, и вместо да влиза в дълги обяснения, просто му изпрати линк.
През септември цената за нощувка беше деветдесет и шест лева.
Точно за уикенда, който интересуваше Антон, в календара имаше две свободни нощи.
Брат ѝ видя съобщението.
Но по някаква причина така и не направи резервация.