– В едното място кухнята е като килер, в другото пътят до работа е кошмар.
– Знам.
– Ти гледа жилища само два дни.
– А ти за тези два дни вече реши вместо мен кое ми върши работа.
Антон ме изгледа, но не подхвана повече темата.
Мария Кирилова също спря да идва с рулетка в ръка.
Един ден се появи точно преди Антон да тръгне на поредния оглед.
– Може би не бързай да наемаш нищо – обърна се тя към сина си. – Ами ако Ралица размисли?
– Няма да размисли.
– Поговори още веднъж с нея. Обясни ѝ, че вече си ми обещал.
По лицето на Антон личеше колко му е омръзнал този разговор.
– Мамо, обещах ти стая, с която всъщност нямах право да се разпореждам. Толкова. Сега си търся друго жилище.
Мария Кирилова премести поглед към мен.
– А аз тогава къде да отида?
– Засега си остани у вас.
– Ти ми говореше съвсем друго.
– Сгреших.
Не се наложи да се намесвам. Той сам беше казал всичко.
След известно време Антон най-после намери приемлив апартамент. Намираше се в друг квартал и пътуването до работа щеше да му отнема повече време, но самото жилище беше в добро състояние и можеше да се нанесе веднага.
Стаята там беше само една.
Когато съобщи на майка си, Мария Кирилова първо попита:
– А аз къде ще живея?
– Мамо, ти оставаш в своя апартамент.
– А да го давам под наем?
– Засега няма как.
– Чудесно. Първо ми обещаваш едно, после излиза друго.
Антон отвърна уморено:
– Вече ти казах, че съм сбъркал.
В деня на преместването Мария Кирилова дойде да му помага с кашоните. За малката стая вече не отвори дума.
Антон прибра дрехите си, книгите, личната техника и всички вещи, които бяха негови. Бяхме уточнили всичко предварително, затова нов спор не избухна.
Накрая извади от гардероба спортната си чанта. Същата, с която някога се беше нанесъл при мен след сватбата.
В антрето свали ключовете от връзката си и ги остави върху шкафчето.
– Никога не съм мислил, че ще си тръгвам оттук – каза тихо.
– А аз няколко дни бях убедена, че ще си тръгна аз.
Той ме погледна по-внимателно.
– Защо промени решението си?
– Проверих документите. И престанах да решавам твоя жилищен проблем с моя апартамент.
Антон не отвърна. Взе чантата и излезе.
Разводът приключи, когато вече живеехме разделени.
Мария Кирилова остана в собственото си жилище. От намерението да го освободи, за да се премести при сина си, сама се отказа.
Антон свикваше с новия квартал и с различния маршрут до работа.
Няколко пъти идва за забравени вещи. Последно се оказа зарядното, останало в шкафа.
В съобщението си написа: „Май е останало у теб, в апартамента.“
Намерих зарядното и му го предадох при следващата ни среща.
Ключовете бяха върнати. Мария Кирилова си остана у дома. Малката стая отново служеше единствено за моята работа.
А нейният скрин така и остана на друг адрес.