Съседката от долния етаж изведнъж се разбърза и първа наруши тежката тишина:
— Ох, Маргарита, аз ще тичам, че оставих котлона… Благодаря за обяда.
Жанета също се изправи, приглади блузата си и погледна към мъжа си.
— Хайде и ние, Василе.
Васил, онзи мълчалив Васил, който през цялото време бе дъвкал съсредоточено кисели краставички и не се беше намесил нито веднъж, само кимна. Дояде последната хапка, стана и при вратата се обърна към Маргарита. Докато закопчаваше якето си, каза тихо:
— А сметките наистина не си ги плащала ти, Маргарита. Помня как сама се хвалеше, че снаха ти ги поема.
После излезе.
Кирил остана на мястото си, стиснал бутилката с минерална вода така, сякаш тя можеше да го спаси. Днес мъжката му решителност така и не светна „на линия“.
— Ти си знаел — каза Теодора.
Не беше въпрос.
— Тео, аз… нали мама… — Кирил преглътна трудно. — Мислех, че някак ще отмине.
— Отмина — отвърна тя. — След месец си тръгваме.
Теодора прибра папката от масата. Маргарита продължаваше да седи неподвижно, вперила очи в изстиващата супница. За това как „издържа семейството на сина си“ през онзи ден повече не обели и дума.
Последният месец мина необичайно тихо. Маргарита Георгиева все пак направи опит да обърне нещата по друг начин. Още на втория ден надникна в стаята, където Теодора подреждаше книги в кашони, и започна да нарежда:
— Теодорче, детето ми, къде сте тръгнали така изведнъж? Аз съм със сърце! Сама ли ще ме оставите — стара, болна жена? Кой ще ми подаде чаша вода?
— Подайте заявление за социален асистент — отвърна Теодора, без да вдигне глава от кашона. — Или Кирил да ви посещава. Нали си е вашият Кирилчо.
— Кирилчо! — тонът на свекървата мигом се промени. — Чуваш ли я как говори за сина ми? Змия! Змия съм топлила в дома си! А ремонтът? Тапетите кой ги лепи? Да не би да си ги отнесеш в новото жилище?
— Тапетите ще останат — каза Теодора. — Ползвайте ги със здраве. Безплатно.
Маргарита хлопна вратата така, че чашките в секцията иззвъняха.
Седмица по-късно, почти преди самото преместване, Теодора неволно чу разговор от кухнята. Маргарита говореше по телефона с Нели и, както обикновено, беше пуснала високоговорителя, защото „в ухото не чувала добре, а ръцете ѝ били в тесто“. Гласът ѝ звучеше медено, наранено и съвсем предназначено за публика:
— …сама, Нели, сама всичко влачих! И сметките, и храната! А сега се изнасят, неблагодарниците, оставят ме сама! Аз им правих ремонт, финландски тапети им лепих!..
Теодора влезе в кухнята. Взе своята чаша от перваза. Маргарита я видя и млъкна насред думата, но не изключи телефона.
— Финландските тапети бяха по пет лева и шейсет стотинки рулото, купени от супермаркета отсреща.