— Сметките са досадна подробност — махна с ръка Силвия. — Всеки счетоводител може да ги направи. Аз обаче изграждам образа на фирмата! Татко е прав — ти си технически кадър. Стабилен, полезен, но… не от нашето ниво. На теб и с автобус да се прибереш, няма да ти падне короната.
— Точно така! — баща ми стовари длан върху масата толкова силно, че чиниите подскочиха. — Стига си завиждала на сестра си. Тя на двайсет и три разбира от маркетинг повече, отколкото ти от всичките си чертежи. Парите идват от рекламата, не от това как някъде си рендосваш дъски. Край на разговора. Вземи тези пари за такси и се прибирай. Утре в осем сутринта тръгва първата доставка за хотела. Да не си закъсняла, защото глобите ще ги плащаш ти.
Изправих се бавно. Държах гърба си изправен, макар че в гърдите ми нещо се беше свило на твърд, болезнен възел. Не докоснах банкнотите, оставени на масата. Вместо това отворих дамската си чанта и извадих тежката връзка ключове.
— Доставка няма да има, Данаил Николаевич.
— Какво каза? — очите на баща ми се присвиха, а в погледа му проблесна студена, опасна твърдост.
— Казах, че напускам. Още сега.
Някой в залата се задави с виното си. Майка ми изпъшка тихо и притисна ръка към сърцето си.
— Ти нормална ли си? — баща ми се надигна бавно от стола и се извиси над мен. — Къде мислиш, че отиваш? Имаме договор!
— Ти имаш договор. Аз имам ключовете от сейфа, паролите за базата с доставчиците и, което е най-важно, личните уговорки с майсторите. Ключовете оставям тук. Служебният телефон — също.
Поставих връзката върху покривката, точно до влажната банкнота. До нея сложих и тънкия черен смартфон.
— Колата на фирмата също си я вземи — добавих спокойно. — На паркинга е. Ключовете са на таблото.
— Махай се тогава! — избухна баща ми, а лицето му стана мораво от ярост. — Да не мислиш, че ще те моля да останеш? Още утре ще намеря десет като теб! Върви накъдето ти видят очите! И утре да не съм те видял в „Столичен град“! Ще видим след седмица как ще допълзиш да просиш аванс!
Не му отговорих. Просто се обърнах и тръгнах към изхода. Зад гърба си чух ясния, доволен глас на Силвия:
— Прекрасно. Най-после ще назначим нормален мениджър с вкус, а не тази повлекана.
Навън валеше остър, леден дъжд, който плющеше по асфалта като камшик. Тръгнах през паркинга с леките си обувки и водата почти веднага попи в тънкия плат. Но студа не го усещах.